От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 3

Какво казва дяволът? „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“ Не каза: „Ако си гладен“, а: „Ако си Син Божий“, мислейки да Го прелъсти с похвали. Затова и премълча за глада, за да не изглежда, че Му посочва това и Го упреква.

Понеже не разбираше величието на нещата, отнасящи се до домостроителството на спасението, дяволът смяташе това за недостойно за Иисус. Затова лицемерно Му ласкае и напомня само за Неговото достойнство.

А какво прави Христос? Като низлага неговата надменност и показва, че случилото се изобщо не е достойно за срам и не е недостойно за Неговата премъдрост, Сам изразява и възвестява онова, което онзи от ласкателство премълча, и казва: „Не само с хляб ще живее човек.“

Така онзи започва от нуждата на корема. И виж злобата на лукавия демон – откъде започва борбата и как не забравя своето коварство: с онова, с което изгони първия човек [от рая] и го подложи на други беди, с това и тук прелъстява Иисус, тоест чрез невъздържание на корема.

И днес може да се чуят мнозина безумци, които говорят за безбройните беди, причинени от техния корем.

И тъй, дяволът подстрекава, за да изкушава, а Господ следва [след него], за да победи. А състезанието в това изкушение врагът започна с такова обръщение към Господа: „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“

Така, без да познава тайната на Божието домостроителство, той пита за онова, което не знае. Защото разпитва и говори с гласа на съмняващ се: „Ако си Син Божий.“

Нека да видим защо пита, ако се съмнява, и защо пита, ако не знае. Той вече беше чул вестта как ангелът възвести на Девата, че ще роди Сина Божий. Видя и това, как влъхвите, оставяйки своето заблуждение на суетното знание, с молитва се поклониха на родилия се Младенец. Видя и това, как след кръщението слезе Светият Дух като гълъб. Чу и гласа на Отца от небесата, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син“ (Мат. 3:16–17). Чу и това, как Йоан свидетелстваше пред целия народ: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29).

И тъй, смутен от толкова свидетелства, току-що уплашен от този глас, от всичко чуто той най-много се уплаши от това, че понеже сам е изпълнил света с грехове, ще дойде Онзи, Който ще унищожи греха на света. Макар и изплашен от множеството гласове, той все още не повярва докрай, защото Онзи, за Когото бе чул, че е Син Божий, го виждаше в човешки образ и виждаше в плът Този, Който, както бе чул, унищожава греховете на света.

И тъй, уплашен и треперещ, той изпитваше дали наистина е вярно онова, което бе чул. Макар да виждаше, че Господ пости четиридесет дни и нощи, той, погибелният, не пожела веднага да повярва в Сина Божий. Защото помнеше, че Моисей и Илия също постиха по този начин четиридесет дни, и затова се стремеше по някакъв знак на проявена сила да узнае дали наистина Той е Син Божий.

И тъй, той предлага: „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“ (Тълкувание на Матей)

Сатаната, желаещ да въвлече Христа в страстта на честолюбието, не Му каза „яж“, а „направи чудо“. Той Му каза това не за да Му помогне, а за да Го въвлече в тщеславие. Знаейки това, Христос не го послушал. По тази причина и на фарисеите, които искаха да видят от Него знамение, Той не се съгласи да им го покаже. Защото те не се приближиха при Него с вяра в сърцето си, като към Бог, а Го изкушаваха, като човек. Нека това бъде непроменимо правило за светиите в тяхното отношение към неверните и изкушаващите – да не дават място на честолюбието под никакъв, дори благовиден, предлог.

Коментари върху Евангелието от Матей

Като си спомня казаното за Иисуса, изкусителят не може да повярва, че Той бил прост човек; от друга страна, като Го вижда огладнял, не може да допусне, че Той бил Син Божий. Като се намирал в такова недоумение, той пристъпва към Него с думите на съмнението. И, както някога, като пристъпил към Адама, измислил това, което съвсем не е било, за да узнае истината, така и сега, като не знаел ясно неизразимото тайнство на въплъщението, и това, кой стоял пред него, изплита коварно нови мрежи, за да може, по такъв начин, да узнае скритото и останалото в неизвестност. Какво казва той? – „Ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат на хлябове.“ Не казал: ако си гладен, но: „ако си Син Божий“, като мислил да Го прелъже с похвала.

Буквално: „и приближавайки се, изкусителят Му рече“. Тълкувателите имат разногласие относно формата, която дяволът приел по време на изкушението. Едни от тях мислят, че това било реално, външно, но чисто духовно явление и на дявола не е било нужно да приема някакъв външен образ, което само би възбудило подозрение в изкушаваното Лице и тогава изкушението не би имало голяма сила.

Други считат, че дяволът, приближавайки се към Спасителя, приел някаква външна форма (най-вероятно, на човек), като си останал дявол.

Първото мнение се опира на нашия собствен духовен и вътрешен опит, когато ние понякога сме подложени на най-силни изкушения, изобщо не забелязвайки изкусителя, но при все това отнасяме своите изкушения именно към него. Ако обърнем внимание на това, че акцентът в Евангелията се поставя повече върху изкушенията, отколкото върху личността на изкусителя, която не се описва ясно, то е възможно да допуснем, че изкушавайки Христа, дяволът не е приел външен образ. На такова тълкувание изглежда не пречат и изразите, които в крайна сметка намекват на някакъв реализъм на явлението, като например „пристъпи, „взе Го“, „постави“, „говори“” и т.н., защото всички те може да бъдат обяснени антропоморфично, както се обясняват подобни изрази и по отношение на Самото Божество. Ако, обаче, приемем такова обяснение, то ще бъде необходимо да допуснем, че цялото изкушение се е случило в пустинята и че поставянето на Христос на покрива на храма и след това отвеждането Му на висока планина са били само мними явления. Възразявайки на това, някои екзегети допускат, че дяволът е приел действителен, реален образ на човек.

„Ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове“. Справедливо се отбелязва, че в условното „ако“ тук не се изразява съмнение на дявола в достойнството на Христос като Син Божи. Ако дяволът се съмнява в това, то не би могъл да предложи на Христос да извърши такова чудо като превръщането на камъните в хлябове. По такъв начин думите на дявола имали подбуждащ смисъл. Ти (като Раб, олицетворение на раба-човек) почти умираш от глад, но Ти не трябва да умреш, защото и на Теб Самия, и на мен е добре известно, че Ти си Син Божи. Ти неотдавна бе открито признат за Син Божи по време на кръщението. Затова за Тебе, изобщо не е трудно да се погрижиш за Себе си. Трябва само да кажеш една дума и тези камъни, които Ти виждаш, веднага ще станат хлябове.