От Лука свето Евангелие – глава 14 – стих 16

Колко велико е достойнството на онова пиршество, братя мои, и затова колко велики са съгласието и радостта на онези, които ще вкусят от тази небесна трапеза! Те ще вкусят не от онази храна, която се изхвърля навън, а от онази, която съзижда вечния живот.

Кой тогава ще бъде достоен за това събрание? Кой е толкова блажен, че да се удостои с покана за онази божествена вечеря? Наистина, блажен е онзи, който ще вкуси хляб в Твоето Царство! Защото онзи, който се е удостоил с небесното призвание, чрез самото това призвание се е оказал свят.

А който го пренебрегва, той, макар и да се е умил, остава нечист, понеже смята за обикновена кръвта на завета, с която е осветен, и презира Духа на благодатта (Евр. 10:29); и ще чуе казаното към него: „Приятелю, как влезе тук без сватбарска премяна?“ (Мат. 22:12). (Празнични послания)

Прекрасното и спасително дело на Логоса е светата вечеря на любовта. <…>

Вечерята на любовта е небесна храна, духовно пиршество. „Любовта всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:7–8); „блажен е, който ще вкуси хляб в Царството Божие!“ (Лука 14:15).

Но най-тежкото от всички падения е това: непреходната любов свише, от небесата, да бъде свалена на земята – в супени блюда. Разбираш ли, че за вечери не може да се смята онова, което ще бъде премахнато? Защото, казва апостолът: „ако раздам целия си имот… а любов нямам, нищо не ме ползва“ (1 Кор. 13:3).

Изцяло върху тази любов се утвърждават законът и словото. И ако възлюбиш Господа, твоя Бог, и ближния си, то самото това поднебесно пиршество се извършва на небесата; а земното е наречено вечеря, както е показано в Писанието. И вечерята се извършва заради любовта, но не е самата любов, а е проявление на благожелателно и щедро чувство. (Педагог 2.13)

На това възклицание Христос отговаря с притчата за повиканите на вечерята, в която показва, че никой от видните членове на теократичното еврейско общество, които се смятали за напълно пълноправни да участват в царството на Месията – тук най-точно се припознават фарисеите – няма да бъде допуснат в това Царство по своя собствена вина.

Тази притча е същата като цитираната в Матей (Мат. 22:2 – 14). Разликите между двете са несъществени. Там се говори за цар, който е дал “сватбено угощение за сина си”, а тук – просто за един “човек”, който “направи голяма вечеря и повика мнозина”, т.е., подразбират се преди всичко израилтяните, верни на Мойсеевия закон, каквито са били фарисеите и законниците. При Матей царят изпраща “слуги” – старозаветните пророци, а тук е изпратен един слуга, по смисъла на речта – Самият Христос, за да съобщи на поканените, че вечерята е готова (срв. Мат. 4:17).