От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 1

Той ги изпрати по двама (Лука 10:1), по подобие на Самия Себе Си, тоест, за да проповядват така, както и Той: безвъзмездно, както е написано: „Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8).

Иисус каза: „Аз ви изпращам като агнета сред вълци“ (Лука 10:3), за да разберат, че докато Пастирът е с тях, никаква вреда няма да им се случи. И за да ги насърчи, Той добави: „Който приема вас, приема Мен“ (Мат. 10:40).

Също така каза: „Не вземайте със себе си ни злато, ни сребро“ (Мат. 10:9), за да не се появи сред тях „Юда“. Защото златото отне живота на Ахан (срв. Иисус Навин 7:1-26.), покри Гиезий с проказа (срв. 4 Цар 5:20-27.) и в пустинята съблазни целия народ (срв. Изх. 32.).

И Той им забрани да имат сребро, за да не помислят хората, че не са проповедници, а търговци.

Тълкувание на Диатесарона на Татиан, 8.1а

Имената на апостолите на Спасителя са добре известни на всяко от Евангелията, но списък на седемдесетте ученици никъде не е запазен. Казват, че един от тях е бил Варнава, който на различни места се споменава в Деянията на апостолите, както и от Павел в Посланието до галатяните. Също така се говори, че сред тях е бил и Сосфен, който заедно с Павел е писал до коринтяните.

Климент в петата книга на своите Хипотипоси (Бележки) разказва, че Кифа, за когото Павел казва: „А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих лично“ (Гал. 2:11), е бил един от седемдесетте и съименник на апостол Петър. По предание и Матия, причислен към апостолите вместо Юда, както и онзи, който заедно с него е бил удостоен с подобен жребий, са били призовани в числото на седемдесетте. Казват, че един от тях е бил и Тадей, чиято история, достигнала до нас, скоро ще изложа.

Ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че Спасителят е имал повече от седемдесет ученици. Павел свидетелства, че след възкресението Христос се е явил първо на Кифа, после на дванадесетте, а след тях – на повече от петстотин братя наведнъж, от които, както той казва, някои са починали, но повечето по онова време, когато е писал посланието си, са били живи (1 Кор. 15:5–6). Църковна история

Числото на дванадесетте апостоли означаваше началото на епископския чин. По същия начин седемдесет и двамата апостоли, изпратени от нашия Господ да проповядват на света, означават по-нисшата степен на свещенството, която сега се нарича презвитери.

Поради същата причина е ясно, че седемдесет и двамата са изобразени в последната част на свещеническата дреха, а дванадесетте – в първата. Напълно правилно е образът на онези, които трябва да заемат по-висш чин в тялото на Първосвещеника (тоест в Христовата Църква), да заемат и по-високо място в образа на старозаветната първосвещеническа одежда. (За скинията)

Изпращането на 70-те апостоли да проповядват е съобщено само от Лука. Но наставленията, с които при него Христос се обръща към тези апостоли, са повторение на онова, което Господ казва на 12-те апостоли в Евангелието на Матей, или заимствани изказвания, поместени на други места в Евангелието на Матей.

“След това”. Очевидно избирането на седемдесет (според някои древни кодекси – 72) апостоли е станало скоро след изпращането на 12-те (вж. Лука 9:1 и сл.). Всъщност там се казва, че Господ е изпратил “и” други – но кого е изпратил преди това? Очевидно не двамата вестители (които не се наричат апостоли, вж. Лука 9:52), а 12-те апостоли: там стои само думата “дванадесет”, а тук съответната дума е “седемдесет”.

“избра”, по-точно: “обяви ги за поставени” (ἀνέδειξεν).

“седемдесет.” Възможно е Господ да е имал предвид избора на 70 старейшини от Мойсей за негови помощници (Числ. 11:16 и сл.). Връзката на тази фигура със 70-те езически народа (Бит. 10) е изключена, защото Господ ги изпраща преди Себе Си “там, където Сам иска да отиде”, а Той е изпратен само “при изгубените овце от дома Израилев” (Мат. 15:24).

“по двама”. (вж. тълкуванието към Марк 6:7).

“където Сам щеше да отиде”. Очевидно е, че седемдесетте са имали за задача само да подготвят хората за приемането на Христос и след като бързо изпълнили тази задача, те отново са станали обикновени Христови ученици. Въпреки това Църквата е запазила в паметта си този почетен чин, като е установила специално честване на 70-те апостоли, сред които обаче има и такива, които по онова време изобщо не са били ученици на Христос (например Яков и Юда, братята на Господа по плът).

Някои съвременни коментатори не придават исторически характер на разказа на Лука за изпращането на 70-те апостоли с мотива, че той не се споменава в другите евангелия. Но мълчанието на другите евангелисти и на други по-късни писатели за 70-те се дължи на това, че тяхната институция не е била постоянна, за разлика от тази на 12-те апостоли: тези седемдесет ученици трябвало само да подготвят народа за приемането на Христос, Който тогава преминавал през различните градове и села по пътя към Йерусалим.