Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
“Тогава се отвориха очите на двамата”,
Така се сбъдва предсказанието на изкусителя – но вместо чувство на удовлетворение и радост, падението поражда само осезаема скръб и тревога.
“и разбраха, че са голи”,
Понеже по-рано голотата е била синоним на детска невинност и чистота у първите хора (Бит. 2:25), сега мъчителното ѝ осъзнаване се превръща в победен знак на грубата чувственост и греха (Рим. 6:12–14; 7:4, 8; Кол. 3:5). „Външното око – както се изразява Ориген – се отвори, след като се затвори духовното.“
“па съшиха смокинени листа и си направиха препасници”.
Такава, според свидетелството на Библията, е първата дреха на човечеството – и това напълно съответства както на универсалната традиция на древността, така и на историята на човешката култура.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 25
И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
Откровение на св. Йоана Богослова – глава 3 – стих 17
Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, -
Св. Фотий Велики (ок. 827 – 893)
Думите „отвориха се очите им“ не означават, че престъплението е отворило очите им — да не бъде подобна мисъл! Нито пък е написано, че в самия акт на престъпването ще им се отворят очите, а след него. Защото се казва: „И като взе жената от плода и яде, и даде и на мъжа си, и ядоха, и се отвориха очите и на двамата“ (Бит. 3:7), което означава следното:
Осъзнаването на греха обикновено идва със самото извършване на греха, и именно тогава човек започва да схваща големината на дръзновението, което е извършил. Тоест, когато страстта тласка напред, когато вътрешният подтик увлича към греха, едва след беззаконния акт, след като страстта утихне и се успокои, тогава умът, като се издигне от тази гъста мъгла, и когато отново придобие трезвостта си, започва да вижда какво се е извършило и в какво състояние е изпаднал. Тогава човек придобива по-ясно съзнание за стореното, и с угризението на съвестта, което го яде и го измъчва, започва да вижда ясно онова, което по-рано, под влиянието на страстта, не е могъл да види.
Тъй или иначе, всеки пристъпва към греха под въздействието на онова, с което лукавият ни възбужда, като ни примамва, ни омекотява, ни опиянява, и ни хвърля в смут, пораждайки в нас отпуснати и замъглени помисли, и парализирайки способността ни да разпознаваме и да различаваме доброто от злото. Но след извършването на делото, той ни изправя очи в очи с нашето собствено безумие, и злорадо разкрива онова, което преди това е прикривал с всевъзможни хитрини. И именно със средствата, чрез които ни разкрива цялата тежест на престъплението, той се стреми да хвърли в отчаяние онзи, който е съгрешил.
Затова думите „отвориха се очите им“ не трябва да се разбират по отношение на предишно време, нито преди нарушаването на заповедта. Защото по-скоро именно тогава очите им бяха отворени – те още не бяха измамени от шепотите на змията, и умът им беше буден, способен да различава какво трябва да сторят.
Амфилохия, Въпрос 14: Какво означават думите:
„отвориха се очите им“ (Бит. 3:7), и как така престъплението е имало силата да им отваря очите?