Отци мои, братя и чеда мои, отново предстои предпразнична катехизация, защото след празника на Рождеството на Христос стигнахме до деня на Богоявлението, без тя да има особено стойност – не говоря за божествените празници (защото те са дело на светците и мъдрите в Бога), а за моето скромно припомняне [на празника]. Въпреки това, трябва и сега да ви предложа това, което мога.
Преди това говорихме за Рождеството на Христос, че „Христос се яви въплътен, появи се в света“ (срв. 1 Тим. 3:16) и че „дойде при своите, макар че не всички от своите Го приеха“ (срв. Йоан 1:10–11). Ние обаче, които Го приехме (след като с очите на вярата Го видяхме да се ражда в пещера по девствен и непостижим начин, както предсказаха пророците), Му се поклонихме духовно и истински (Йоан 4:24), и заедно с ангелите възпявахме с химни Неговото благоволение.
Към статията →
