От Лука свето Евангелие – глава 13 – стих 19

Както е написано в изречението на Господа: “взе го човек и го пося в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му”. Нека разгледаме по-внимателно кой е Този, към Когото всичко това се отнася.

Както казахме по-горе, природата на синаповото зърно може да бъде отнесена към светите мъченици, изнурени от различни страдания. Но понеже Писанието казва: „и то израсна и стана дърво, и птиците небесни си почиваха в клоните му“, смятам, че е по-правилно то да бъде уподобено на Самия Господ Христос, Който, като се роди в образ на човек, се смири като зърно, а като се възнесе на небесата, се възвиси като дърво.

Ясно е, че Христос е зърно, когато страда, и дърво, когато възкръсва. Казвам, че Той е зърно, когато понася глад, а дърво – когато с пет хляба насища пет хиляди души. Там, според човешката Си природа, Той е открит за оскъдицата, а тук щедро дарява насищане според присъщата Му божественост.

Бих нарекъл Господа също зърно, когато Го убиват, презират и хулят, а дърво – когато дава зрение на слепите, възкресява мъртвите и прощава прегрешенията. А че Той е зърно, Сам казва в Евангелието: „ако пшеничното зърно, паднало в земята, не умре“ (Иоан 12:24). (Проповеди 25.2)

И така, нека да разгледаме защо величественото Царство Небесно се сравнява със синапово зърно.

Това се припомня и от прочетеното на друго място, където синаповото зърно се сравнява с вярата, когато Господ казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и кажете на тая планина: ‘Премести се оттук там’“ (Мат. 17:20).

Тази вяра не е слаба, а велика – такава, че може да заповяда на планина да се премести. И наистина, Господ не изисква малка вяра от Своите апостоли, знаейки, че те ще трябва да се борят с високата гордост на духовното безпътство.

Искаш ли да узнаеш, че е нужна велика вяра? Прочети у апостола: „Ако имам цялата вяра, та и планини да преместям…“ (1 Кор. 13:2).

И тъй, ако Царството Небесно е подобно на синапово зърно и вярата е подобна на синапово зърно, то вярата несъмнено е Царството Небесно, а Царството Небесно е вярата. Следователно, който има вяра, има Царството Небесно; и Царството е в нас, и вярата е в нас, защото четем: „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17:21).