Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 8

И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

Св. Иполит Римски (ок. 170 – 235)

Някои твърдят, че раят се намира на небето и не е част от сътворения свят. Но тъй като виждаме с очите си реките, които изтичат от него, и които и до днес са достъпни за всеки, който пожелае да ги види, нека всеки заключи от това, че той не принадлежи на небето, а действително е бил насаден в рамките на сътвореното. И наистина, това е местност на изток, избрано и отделено място. (Фрагменти, Шестоднев)

Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)

Едем означава девствена земя, а това беше страната, в която Бог насади рая… Тази дева (т.е. девствената земя) беше образ на другата Дева. Както тази земя произведе за нас рая, без да приеме семена, така и онази Дева, без да приеме мъжко семе, произведе за нас Христа.

Св. Теофил Антиохийски (? – 188)

Че раят е бил земен и насаден на самата земя, за това свидетелства Писанието… С изразите: „и направи Бог да израстат от земята всяко дърво“ и „в Едем, на изток“, Свещеното Писание ясно ни учи, че раят се е намирал под това небе, под което се намират изтокът и земята.

Към Автолик

Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)

Затова блаженият Моисей е записал и името на това място (т.е. рая: „в Едем на изток“), за да не могат онези, които обичат празнословието, да заблуждават простодушните слушатели и да казват, че раят не бил на земята, а на небето, и да бълнуват подобни приказки.

Проф. А. П. Лопухин

След като сътворява първия човек, Бог не го оставя на произвола на съдбата, а се грижи за него; това преди всичко се изразява в това, че Го настанява на специално подготвено, най-доброто място на земята – „в Едемската градина“ (gan Eden – עֵדֶן גַּן), или в „рая на сладостта“, според гръцкия (παράδεισος τῆς τρυφῆς) и славянския текст. Тази разлика произлиза от това, че преводачите на Септуагинта са възприели еврейската дума Eden – עֵדֶן, която в оригинала е собствено име на...

Тази разлика произлиза от това, че преводачите на Септуагинта са възприели еврейската дума Eden – עֵדֶן, която в оригинала е собствено име на местност – като сходна по звучене с нарицателното съществително, означаващо „удоволствие“ или „наслада“, и така са я превели.

По същия начин, еврейската дума gan, означаваща място, заградено с ограда или решетка, откъдето и значението „градина“ (виж: Втор. 11:10; Ис. 51:3; Йер. 31:12), е предадена от Септуагинта с гръцката дума παράδεισος (парадисос) – дума с персийски произход, която първоначално означавала земен или каменен вал, заграждащ място за разходки, и оттам – самото това място, т.е. „градина“ или „парк“.

В други места на Библията раят се нарича: „градина Божия“ (Бит. 13:10; Иез. 28:13; 31:8), „градина на Едем“ (Бит. 2:15; 3:23–24; Йоил 2:3), или просто „Едем“ (Ис. 51:3; Иез. 31:9 и др.).

“на Изток”

Някои библейски преводи заменят това географско указание с хронологическо, като предават еврейския термин miqqedem (מִקֶּדֶם) със значението „в началото“ (напр. Вулгата, преводите на Акила, Симмах, Теодотион).

Но гръцкият, сирийският и двата наши (славянски и руски) превода по-точно го предават като „на изток“, защото и в други места от Библията този термин обикновено обозначава място, а не време (напр. Бит. 3:24; 4:16).

Страната Едем, която според други библейски свидетелства (Ис. 37:12; Иез. 27:23) трябва да се търси в близост до Месопотамия, в района на Тигър и Ефрат, наистина се намира на изток от Палестина – мястото, където е живял и действал авторът на Петокнижието, и където той е записал това божествено откровение за рая.

“там настани човека”

Следователно, първият човек е бил сътворен извън рая, и въведен в него едва по-късно.

Виж повече ↓

Първа книга Моисеева – Битие – глава 4 – стих 16
И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.