Светите апостоли помолиха Христос: „Господи, научи ни да се молим, както Йоан научи своите ученици“ (Лука 11:1). Тогава Господ им предаде Господнята молитва (Мат. 6:9-13).
Отче наш
Първата дума – колко е сладка! Досега не смеехме да вдигнем поглед към небето. Навеждахме очи към земята и изведнъж приехме благодатта на Христос, и всички наши грехове бяха простени. От лукави слуги, каквито бяхме, станахме добри „синове“. Но да не се гордеем със собствените си усилия, а с благодатта на Христос. „По благодат сте спасени“ – казва апостол Павел (Ефес. 2:5). Да изповядаме благодатта не е самохвалство, не е надменност, а вяра. Да възвестяваме това, което сме получили, не е гордост, а преданост. Нека вдигнем очи към Отца, Който ни възроди чрез умиването на Кръщението, към Отца, Който ни „изкупи“ чрез Своя Син, и да кажем: „Отче наш“. Това е едно добро и смирено хваление. Като дете, наричаме Го Отец.
Но да не изискваме някаква особена привилегия. В единствения и абсолютен смисъл Той е Отец само на Христос; за нас Той е общият Отец. Защото само Него Той роди, а нас ни създаде. Нека и ние, по благодат, казваме „Отче наш“, за да станем достойни да бъдем Негови чеда. Нека направим свое благоволението и честта, които Той дари на Църквата.
Който си на небесата
Какво означава „Който си на небесата“? Нека чуем Писанието, което казва: „Възвисен е над всички народи Господ, над небесата е славата Му“ (Пс. 112:4). Навсякъде виждаме да се казва, че Господ е на небесата, за които псалмопевецът казва: „Небесата възвестяват славата Божия“ (Пс. 18:2).
Небето е мястото, където греховете са престанали. Небето е мястото, където престъпленията биват наказвани. Небето е мястото, където няма никаква смъртоносна язва.
Да се свети Името Ти
Какво означава „да се свети“? Да се молим да бъде осветен Онзи, Който каза: „Святи ще бъдете, защото свят съм Аз, Господ, вашият Бог“ (Лев. 19:2)? Все едно нашите думи имат силата да увеличат Неговата святост… Не, не е това. Ние молим Бог да бъде осветен в нас, вътре в нас. Неговото освещаващо дело да достигне до нас.
Да дойде Твоето Царство
Но нима Божието царство не е вечно? Иисус казва: „Аз за това се родих и за това дойдох на света“ (Йоан 18:37), а ние казваме: „Да дойде Твоето царство“, сякаш още не е дошло. Обаче тази молба има друго значение. Бог идва, когато ние приемаме Неговата благодат. Сам Той го потвърждава: „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17:21).
Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята
С Кръвта на Христос всичко беше примирено – както на небето, така и на земята. Небето се освети, дяволът беше прогонен. Сега той се намира там, където е човекът, когото измами. „Да бъде Твоята воля“ означава да дойде мир на земята, както съществува на небето.
Насъщния ни хляб дай ни днес
Преди свещеникът да произнесе по време на Божествената Евхаристия думите на Христос: „Вземете, яжте… пийте от него всички…“, това, което принасяме, се нарича хляб. След призоваването вече не го наричаме хляб, а Тяло. Но защо в Господнята молитва, която изричаме след освещаването, казваме „нашия хляб“? Но добавяме „насъщния“, тоест този, който е необходим за съхранението на същността. Същността на душата ни не се поддържа от хляба, който влиза в тялото ни, а от небесния хляб.
Наричаме го обаче и „насъщен“ („ἐπιούσιο“), което също означава „ежедневен“, защото в древността наричали „утрешния ден“ – „ἐπιοῦσαν ἡμέραν“. Така с една дума изразяваме две значения.
Но ако този хляб е и ежедневен, и необходим за съхранението на същността, защо чакаме да мине цяла година, за да се причастим? Нека приемаме всеки ден това, което ни е нужно всеки ден. Нека живеем така, че да сме достойни да се причастяваме всеки ден. Защото онзи, който не е достоен да го приема всеки ден, няма да бъде достоен да го приеме дори веднъж в годината.
Йов принасяше всеки ден жертва за своите синове, от страх да не би да са съгрешили с думи или с помислите на сърцата си (Йов 1:5). И ние знаем, че всякога, когато се принася безкръвната жертва, се възвестяват смъртта, Възкресението и Възнесението на Господа, отново ни се дава опрощение на греховете – и въпреки това не приемаме Хляба на Живота? Който има рана, търси лекарство. Да бъдем поробени от греха е рана. А небесното лекарство са Пречистите Тайни.
Ако се причастяваме всеки ден, тогава всеки ден за нас е „днес“. Ако днес Христос е в нас, Той обновява и възкресява днешния ни ден. Как? Отец, Който е на небесата, казва на Иисус: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“ (Пс. 2:7). „Днес“ е денят, в който Христос възкръсва. Съществуват вчера и днес. Но апостолът казва: „Нощта премина, а денят наближи“ (Рим. 13:12). Нощта на „вчера“ е отминала. Днешният ден е дошъл.
И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си
Какво друго е „дългът“, освен грехът? Ако не приемахме пари от чужд заемодател, нямаше да дължим. Затова ни се вменява грях. Разполагахме със собственото си богатство и трябваше да останем богати. Бяхме богати, защото бяхме създадени „по образ и подобие Божие“ (Бит. 1:26-27). Но изгубихме това, което притежавахме – смирението, когато в гордостта си започнахме да изискваме. Изгубихме своето богатство. Останахме голи, както Адам. Взехме заем от дявола, който не ни беше нужен. И така – ние, които бяхме свободни „в Христа“, станахме пленници на дявола. Врагът държеше дълговата записка. Но Господ я прикова на Кръста и я заличи със Своята Кръв (Кол. 2:14-15). Заличи дълга и ни освободи. Затова е от особено значение това, което казваме: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“.
Да обърнем внимание: „Прости нам…, както и ние прощаваме…“ Ако ние прощаваме, тогава изпълняваме необходимото условие, за да бъдем простени. Ако не прощаваме, как тогава искаме, как очакваме Бог да ни прости?
И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия
Нека обърнем внимание на това: „Не ни въвеждай“ – не ни оставяй да паднем в изкушение, на което не можем да устоим. Не се казва: „Не ни води в изкушение“, а както атлети, които искат да се състезават, ние молим да имаме силата да се противопоставим на врага, тоест на греха. Господ, Който понесе на раменете Си нашите грехове и прости прегрешенията ни, е способен да ни защити и да ни предпази от хитростите на дявола, който ни напада, така че врагът, който непрестанно ражда злото, да не ни завладее. Който се уповава на Бога, не се страхува от дявола. Защото: „Ако Бог е за нас, кой ще бъде против нас?“ (Рим. 8:31). На Него принадлежат честта и славата, сега и винаги и във вечни векове.
Амин.
Източник: Κατηχήσεις τοῦ Ἁγίου Ἀμβροσίου, ἐπισκόπου Μεδιολάνων.