Книга Песен на Песните, от Соломона – глава 8

1.
О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2.
Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3.
Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4.
Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
5.
Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6.
Положи' ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7.
Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8.
Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9.
Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10.
Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11.
Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12.
Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.
13.
Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14.
Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!