Ето че имаше бедствие, което стана причина за голяма радост, и скръб, която породи веселие, и тъга, която доведе до изобилна радост. Защото там, където присъства Иисус, дори плачът се превръща в наслада, а риданието и жалбите се променят в радост. Това се потвърждава с думите на хананейката, която с вик се обръща към Него, и чиято история до ден днешен се представя с удивление в евангелските писания, а нейният вик се съхранява записан като върху стълб, за да не изтрие времето тази памет; защото плодът на вярата е по-силен от него.
„И като излезе оттам Иисус“, казва се, „отиде в страните Тирска и Сидонска.“ (Мат. 15:21). Бог е навсякъде и никое място не е дръзнало да Го ограничи. И понеже е по природа невидим, Той потвърждава присъствието Си за онези, които Го виждаха, като се облече в храма, който прие заради нас (вж. 1 Кор.
Към статията →
