Втора книга на Ездра - глава 2 - Словото стана плът

Втора книга на Ездра – глава 2

В първата година от царуването на Кира Персийски, за да се изпълни думата Господня от устата Иеремиеви,

Господ подигна духа на персийския цар Кира, и той обяви по цялото си царство устно и писмено:

тъй казва Кир, цар персийски: Господ Израилев, Господ Всевишний ме постави за цар на вселената

и ми заповяда да Му построя дом в Иерусалим, що е в Иудея.

И тъй, който между вас е от Неговия народ, да бъде неговият Господ с него, и нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, да строи дом на Господа Израилев: Той е Господ, Който живее в Иерусалим.

Затова, колкото от тях живеят наоколо, нека им помогнат местните жители със злато и сребро,

подарявайки коне и добитък и други оброчни приноси за храма Господен в Иерусалим.

Подигнаха се старейшините на племената от Иудиното и Вениаминово коляно, и свещеници, и левити, и всички, чийто дух Господ подбуди, да идат и строят дома Господен в Иерусалим;

а които живееха в съседство с тях, помагаха им с всичко: със сребро и злато, с коне и добитък и с твърде много оброчни приноси от ония, чийто дух бе подбуден.

И цар Кир изнесе свещените съдове Господни, които Навуходоносор бе пренесъл от Иерусалим и поставил в своето капище.

А като ги изнесе Кир, цар персийски, предаде ги на Митридата, свой съкровищник,

а чрез него бидоха предадени на Саманасара, княз иудейски.

Техният брой беше: възливалници златни - хиляда, възливалници сребърни - хиляда, сребърни кадилници - двайсет и девет, чаши златни - трийсет, сребърни - две хиляди четиристотин и десет, и други съдове - хиляда.

Всички пренесени съдове, сребърни и златни, бяха пет хиляди четиристотин шейсет и девет.

Занесе ги Саманасар и върналите се с него от вавилонския плен в Иерусалим.

А в царуването на Артаксеркса, цар персийски, Вилем и Митридат, Тавелий и Ратим, Веелтетъм и писар Самелий и други, които се бяха наговорили с тях и живееха в Самария и другаде, му писаха следното писмо:

До царя-господаря Артаксеркса, - твоите раби Ратим, дееписец, и Самелий, писар, и други от техния съвет, и съдиите, които са в Келе-Сирия и Финикия.

Да бъде сега известно на царя-господаря, че излезлите от вас при нас иудеи, дошли в Иерусалим, в този изменнически и коварен град, уреждат му стъгди, подновяват стени и полагат основи на храма.

И тъй, ако тоя град бъде изграден, и стените му свършени, то не само че не ще се съгласят да плащат данък, но и ще се дигнат против царете.

И понеже е вече наченат градежът на храма, ние намерихме за добре да не занемарим това,

а да обадим на царя-господаря, не ще ли благоволиш да погледнеш в книгите на твоите бащи;

ще намериш записано за това в паметните книги и ще узнаеш, че тоя град е бил изменнически и е смущавал царе и градове,

а иудеите - отметници, които са правили вечно заговори в него, поради което и бе опустошен тоя град.

И тъй, известяваме ти сега, царю-господарю, че, ако се построи тоя град и се подновят стените му, за тебе няма да има проход към Келе-Сирия и Финикия.

Тогава царят написа в отговор на дееписеца Ратима, на Веелтетма и на писаря Самелия и на другите, които се бяха наговорили с тях и които живееха в Самария, Сирия и Финикия, следното:

Прочетох писмото, що ми пратихте, и заповядах да прегледат; и намери се, че тоя град отдавна въстава против царете,

и людете в него подигат бунтове и войни, и че имало в Иерусалим силни и мощни царе, които владеели и събирали данък от Келе-Сирия и Финикия.

Затова заповядах сега да забранят на тия люде да строят тоя град, и да се наблюдава, щото нищо повече да се не прави,

та да нямат по-нататък успех злонамерените предприятия за безпокойство на царете.

Като прочетоха писаното от цар Артаксеркса, Ратим и писар Самелий и наговорилите се с тях бързо тръгнаха за Иерусалим с конница и с народно опълчение

и взеха да спират строещите. Тъй се спря градежът на иерусалимския храм до втората година от царуването на Дария, цар персийски.