Ще обясня това изречение („Иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина“ – Иоан 4:23), доколкото е възможно, с известна яснота, въз основа на беседа на един свят човек.
Някога един човек отишъл при един отшелник-исихаст и му казал: „Чудя се, отче, как издържаш да живееш така, отделен от светата Църква и лишен от участие в свещените събрания.“ В отговор Божият раб му казал: „Всички събрания, богослужения и празници, човече мой, се извършват, за да се очисти човекът от греховете си и да се всели Бог в него, както е писано: „ще обитавам в тях и ще ходя между тях“ (Лев. 26:12; 2 Кор. 6:16), и: „ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан 14:23).
Когато, прочее, човек стане одушевен храм Божи, тогава душата, която има Бога в себе си, отхвърля всяко влечение към сътворените храмове и
Към статията →
