От Матея свето Евангелие - глава 22 - Словото стана плът

От Матея свето Евангелие – глава 22

Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?

покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

И казва им: чий е този образ и надпис?

Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

също и вторият, третият, дори до седмия;

а след всички умря и жената;

и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

"Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

тази е първа и най-голяма заповед;

а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:

какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.

Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:

"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?

И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?

И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.