Притчата за митаря и фарисея (Лука 11:10-14) е нещо като упражнение и подготовка за онези, които искат да се доближат до свещеното смирение, съдържащо се във всички добродетели, на които наистина се основава Царството Небесно, и да се въздържат от богопротивното високомерие, което отклонява човека от всяка добродетел. Кой тогава не би пожелал да подражава на митаря в неговото завръщане и покаяние и не би се отвърнал от гордостта на фарисея, след като смирението е свързано с Христос, а надменността – с горделивия демон?
Без съмнение гордостта е тази, която е направила първия от ангелите, наречен още Луцифер, дявол.
Именно тя изгонва от рая родоначалника Адам. „Свали силните от престолите им и въздигна смирените“ (Лука 1:52). „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Яков 4:6). Тя осъди фараона: „Рече
Към статията →
