Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 36

И така, всичко съществуващо пребъдва в Него, не само защото Той го е извел от небитие в битие, но и защото чрез Неговото действие се поддържа и свързва всичко, което е сътворено от Него.

Живите същества имат по-трайно и пълно участие в благото от останалите, защото участват в него както чрез самото битие, така и чрез живота. А разумните същества — в още по-голяма степен, защото участват не само в битието и живота, но и в разума, което е най-висшият начин на участие в Божието благо.

Те стоят по-близо до Бога от всички други създания, макар че Той несравнимо превъзхожда всичко съществуващо. (Точно изложение на вярата)

Богатството се състои преди всичко в това — да имаш изобилие във всичко и в нищо да не си задължен на друг. Затова апостолът прибавя: „Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него“. Той Сам е създал всичко, Сам го е устроил и Сам го поддържа — защото е богат и няма нужда да взема от друг; защото е премъдър и не се нуждае от ничий съвет.

И какво казвам — не само съвет не Му е нужен, но никой дори не е способен напълно да познае онова, което Му принадлежи. Само Той единствен е истински богат и премъдър.

Великото Божие богатство се прояви в това, че езичниците бяха така обогатени; а великата мъдрост — в това, че онези, които стояха по-долу от юдеите, станаха техни учители.

И когато апостолът, изпълнен с удивление, съзира това, той завършва с благодарност, като казва: „Нему слава во веки. Амин.“

Винаги, когато се докосва до нещо велико и неизразимо, той завършва думите си със славословие. Така постъпва и когато говори за Сина Божий — и там, след като се изпълва с удивление, добавя същото, което казва и тук: „От тях е Христос по плът, Който е над всички — Бог благословен во веки. Амин“ (Рим. 9:5).