От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 22

Това място следва да се разбира така: знаем, че всички наши дела са чисти и желани в Божиите очи, ако те се извършват с чисто сърце, тоест със стремеж към висшата цел на любовта, защото любовта е изпълнението на закона (Рим. 13:10).

Затова окото следва да разбираме тук като самото намерение, с което вършим всичко, което правим. Ако [това намерение] е било чисто и правилно и насочено към това, към което трябва, тогава всички наши дела, които извършваме според това намерение, непременно са добри.

Всички тези дела [Христос] нарече „цялото тяло“; също така и апостолът нарича някои дела „наши членове“, когато ги осъжда и предписва да бъдат умъртвени, казвайки: „И тъй, умъртвявайте земните си членове: блуд, нечистота, любостяжание“ (Кол. 3:5) и други подобни [дела].

За Господнята Проповед на планината

Чистото око е нелицемерната любов, чрез която, когато тялото се осветява, външните действия отразяват вътрешното състояние. Лукавото око е престорената любов, която е лицемерие и чрез която цялото тяло на човека се помрачава.
Човекът, който вътрешно размишлява за достойни за мрака дела, но чрез външните си действия привидно показва светлина, наистина е като вълк в овча кожа. Това са тези, които мият само външната страна на чашата и блюдото, без да знаят, че ако вътрешността им не бъде очистена, външността също не може да стане чиста.

Затова, като изобличава такива, Спасителят казва:
„Ако светлината, която е в теб, е тъмнина, колко голяма е тази тъмнина?“
Тоест, ако любовта, която смяташ за светлина, заради скритото в теб лицемерие е всъщност достойна за тъмнината, какви са тогава явните ти грехове?

Тълкувание на Евангелието от Матей (фрагменти)