В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
Той изпрати онези, които бяха удостоени с апостолска чест и белязани с благодатта на Светия Дух. Дарува им власт над нечистите духове, за да ги изгонват.
Като извършиха много чудеса, те се завърнаха с думите: „Господи, и бесовете се покоряват нам в Твоето име“ (Лука. 10:17).
Както вече казах, Той беше изпълнен с радост, дори с тържество, понеже знаеше, че онези, които изпрати, са принесли много плод; и че именно те, повече от всички други, са познали тази слава чрез опит.
Според Матей тези думи са били изречени при различни обстоятелства (Мат. 11:25 – 27; 13:16 – 17). Можем да мислим, че истинското място на Христовите думи е тук, където те са цитирани от евангелист Лука, защото отговарят на контекста на речта.
“В оня час”, т.е. в часа на завръщането на 70-те ученици.
“зарадва се”, както баща се радва на успеха на децата си (блаж. Теофилакт).
“духом”. Според по-доброто четене: “чрез Светия Дух”. Светият Дух изпълва Христос (Лука 4:1) и е, така да се каже, постоянният вдъхновител на Неговата месианска дейност. И в този момент Христос се явява именно като Месия, Цар на Своето царство, раздаващ награди на Своите верни служители.
“това”, т.е. онова, което Христовите ученици са проповядвали.
Книга на пророк Исаия – глава 32 – стих 4
И сърцето на лекомислените ще умее да разсъждава; и гъгнивите ще говорят ясно.
От Матея свето Евангелие – глава 11 – стих 25
В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 1 – стих 21
Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 3
Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
Климент Александрийски (150 – ок. 215)
Затова, възрадвал се в духа, Иисус каза: „Славя Те, Отче, Господи на небето и земята, че Ти си скрил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците“ (Лука 10:21).
Педагогът и Учителят ни нарича младенци, защото те са по-склонни към спасение, отколкото мъдреците на този свят, които, мислейки себе си за мъдри, са обезумели.
И Той, радвайки се и тържествувайки, сякаш пеейки заедно с децата, възкликва: „Да, Отче! Защото така беше Твоята блага воля“ (Лука 10:21).
Така че онова, което е скрито за мъдрите и разумните на този век, е открито за младенците.
Педагог