Св. Григорий Богослов (Назиански) (329 – 389)

Епископ на Назианс в Кападокия и по-късно архиепископ на Константинопол. Един от великите кападокийци, допринесли за формулирането на православния догмат за Троицата, заради което е наричан “троичният богослов”. Считан за най-талантливия ритор сред отците на Църквата. Близък приятел на св. Василий Велики. Председателства Втория вселенски събор и неуспявайки да обедини епископите, подава оставката си с думите: “Оставете ме да бъда като пророк Йоан. Бях отговорен за бурята, но ще се жертвам, за да спася кораба. Не исках тази катедра и с радост ще я оставя”. Запазен е сборник с 45 негови беседи, който оказват голямо влияние в тълкуването на Свещ. Писание. В края на живота си пише много стихотворения на богословски и др. теми. Паметта му се чества на 25 януари и на 30 януари (св. Трисветители).

Всички тълкувания от Св. Григорий Богослов (Назиански) (329 – 389)

Първа книга Моисеева - Битие

Гл. 1 3

От Матея свето Евангелие

Гл. 2 5 7 10 19 20 25

От Марка свето Евангелие

Гл. 1 9

От Лука свето Евангелие

Гл. 1 3 10 21 23

От Йоана свето Евангелие

Гл. 1 6 8 10

Послание на св. ап. Павла до Римляни

Гл. 11

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни

Гл. 12

Послание на св. ап. Павла до Ефесяни

Гл. 5

Послание на св. ап. Павла до Колосяни

Гл. 1