Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 7

1.
А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена.
2.
Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3.
Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа.
4.
Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5.
Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6.
Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7.
Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак.
8.
А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9.
Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10.
А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, -
11.
ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си.
12.
А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
13.
и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
14.
Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
15.
Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
16.
Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
17.
Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
18.
Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
19.
Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
20.
Всякой да си остава в званието, в което е призван.
21.
Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
22.
Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
23.
Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
24.
Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
25.
За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
26.
Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
27.
Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
28.
Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
29.
Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
30.
и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават;
31.
и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
32.
Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу;
33.
а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.
34.
Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си.
35.
Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
36.
Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37.
Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38.
Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39.
Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40.
Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.