От Йоана свето Евангелие – глава 15 – стих 6

Че самата вяра, взета сама по себе си, без подкрепата на светлината на делата, не може напълно да доведе до общение с Бога, показва и ученикът Христов, като казва:

“Ти вярваш, че Бог е един? И бесовете вярват – и треперят.” (Яков 2:19)

И така, някой би могъл да запита онези, които смятат, че голата и самостоятелна вяра е достатъчна, за да осигури горното общение: “Нима тогава и бесовете ще се въздигнат към общение с Бога, понеже знаят и вярват, че Той е един и съществува?”

Как би могло да бъде това? Защото самото знание, че Бог е един, Творец и Създател на всичко, е недостатъчно. Трябва, мисля, вярата да бъде съпътствана и от добродетелта на благоговението към Него.

Очевидно е, че както Отец пребъдва в Своя Единороден Син и Синът е в недрата на Отца по природа, така и онези, които са се родили наново чрез Светия Дух и по Неговия дар са станали братя на Христос и Божии синове, и по благодат – богове, пребъдват в Бога, и Бог – в тях, по благодат.

А онези, които не са станали такива, които изобщо не са се променили нито чрез дела, нито чрез познание, нито чрез съзерцание – как не се срамуват да се наричат християни? Как дръзват дори да отварят уста и безсрамно да говорят за Божиите тайни, които са скрити от тях, докато лежат в нехайство, сякаш върху легло? Как не се изчервяват, че са причислислени към християните? Как не треперят, като стават съслужители на свещениците и тайноизвършители на светите Тяло и Кръв на нашия Господ?

Напълно недоумявам по този въпрос. Но както е казано, заслепението на ума, което води до безчувственост и невежество, поражда суетна гордост и подготвя кал, с която да бъде тъпкан истинският скъпоценен камък – Самият наш Господ Иисус Христос, Помазаникът.

О, какво ужасно безразсъдство! То ги кара да се изкачват на високи престоли и да стоят върху тях, за да изглеждат издигнати над множеството и да привличат погледите на всички. Но кой истински християнин би нарекъл такива хора християни?

Слово 15

Писанието нерядко в преносен смисъл нарича Израил лоза, например: „Ти пренесе от Египет лозата“ (Пс. 79:9), и „моят Възлюбен имаше лозе“ (Ис. 5:1), и „Аз те посадих като благородна лоза, най-чисто семе“ (Йер. 2:21).

А ако Израил е лоза, то неговата колиба е домът и, може би, храмът (Ис. 1:8). Защото той се нарича „обиталище на славата“ (Пс. 25:8) и „скиния, в която обитаваше Той между човеците“ (Пс. 77:60). Затова, докато това лозе принасяше много плодове, стоеше и скинията за съхранение на плодовете. Но понеже Насадилият го очакваше да даде „добро грозде“, а то роди „тръни“ (Ис. 5:2), с които увенчаха Господа, и цялото се превърна в горчилка, като роди „грозд на жлъчка“ и „грозд на горест“, заради което и за храна на Господа поднесоха жлъчка, то затова колибата на лозето бе изоставена. Защото е казано: „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 23:38). Тогава се изпълни тази заплаха, защото Израил бе изоставен като „колиба в лозе“; и оттогава вече „се заповяда и на облаците да не изливат дъжд“ върху лозето (Ис. 5:6). Поради това нямат вече пророци, нито небесна благодат, но станаха „пусто“ (Ис. 5:6). Разрушени бяха огражденията на този народ, тоест защитата на светите Сили: и ако дори нещо извършат по закона, то и то ще им послужи за погибел.

Тълкувание върху Исайя

Тук  се посочва как постъпват обикновено лозарите с изсъхналите пръчки. Така на Страшния съд ще се постъпи и с отстъпилите от Христос (срв. Мат. 13:30, 40, 41).

Но как можем да съвместим отпадането от Христос, което тук изглежда възможно, с онова, което Господ казва по-рано (Иоан 6:39 и сл.; 10:28, 29) за безопасността, която Той обещава на повярвалите в Него? От една страна, Той казва, че Отец желае Синът да не изгуби никого, а после говори за онези, които отпадат от Него и погиват. Въпросът се разрешава, като си припомним, че евангелист Йоан счита отпадналите от Христос за неистински Негови последователи. „Те излязоха от нас, но не бяха наши” – казва евангелист Йоан за онези противници на християнството, които преди това са били християни (1 Иоан 2:19).