И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;
И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;
Ако Той ни е сторил такава милост – а първо в това, че ние, живеещите, не принасяме жертви на мъртви богове и не им се покланяме, а чрез Него познахме Отца на истината – то какво трябва да бъде нашето отношение към Него, ако не да не се отричаме от Онзи, чрез Когото сме Го познали?
И Сам Той казва: „Всеки, който Ме изповяда пред човеците, него ще изповядам и Аз пред Моя Отец“ (Мат. 10:32). Такава е наградата за нас, ако изповядваме Онзи, чрез Когото сме спасени.
Но с какво Го изповядваме? С това, че изпълняваме Неговите думи и не престъпваме Неговите заповеди; че Го почитаме не само с устни, но с цялото си сърце и с цялата си мисъл. Защото Той казва чрез Исаия: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето му е далеч от Мене“ (Ис. 29:13). (Второ послание до коринтяните)
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 32
И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;
Ориген (ок. 185 – 254)
Понеже Матей е записал: „И Аз ще го изповядам пред Моя Отец, Който е на небесата“, а Лука: „И Син Човечески ще го изповяда пред Божиите ангели“, замислям се дали Първородният преди всяко творение, Образът на невидимия Бог, не изповядва онзи, който Го е изповядал, пред Отца, Който е на небесата; а Онзи, Който е станал по плът от Давидовото семе и поради това е Син Човечески, Който е роден от жена, самата тя човек, и затова се нарича Син Човечески, тоест човекът в Иисус, не изповядва изповядалите Го пред Божиите ангели. Съответното разграничение следва да се приложи и към онези, които са се отрекли. (Увещание към мъченичество)