Псалтир – глава 48

1.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
2.
Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3.
и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4.
Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание.
5.
Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6.
"защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?"
7.
Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8.
човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9.
скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10.
щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11.
Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12.
Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13.
Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14.
Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15.
Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16.
Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17.
Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18.
защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19.
макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20.
той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21.
Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.