Свободата на научно-богословските изследвания и църковният авторитет

Въпросът за свободата и свързаността намира своето жизнено значение не в мнимата невъзможност да се съчетаят свободата и догмата. Напротив, според думите на апостола: „Познаваме чрез вяра“ (Евр. 11:3), вярата е светлината, която осветява мрака на невежеството и пътя към познанието. Възможността за конфликт се крие не тук, не във вътрешното самосъзнание на познаващия, а във външното въплъщение, което съдържанието на догматичната вяра намира в авторитета на Църквата, която защитава тази вяра. Този авторитет, приемайки външни, юридически форми, се явява пред богословското изследване като външен авторитет, пораждащ външен закон, дисциплина и санкции. Законите и дисциплината на Църквата вече включват в себе си несъвършенствата на човешката природа и се практикуват, макар и от упълномощени от Църквата лица, все пак