Книга на Иова – глава 29

1.
И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2.
о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3.
когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4.
както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5.
когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6.
когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7.
Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -
8.
младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9.
князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10.
гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11.
Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12.
защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13.
Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14.
Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15.
Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16.
за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17.
На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18.
И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;
19.
коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20.
славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21.
Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22.
След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23.
Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24.
Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25.
Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.