От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 28

Нека видим как тази притча може да бъде разбирана, когато се отнася изобщо към светеца и грешника. Ясно е, че образът на по-стария син в притчата не съответства на достойнството на праведника. Читателят недоумява: защо праведникът завижда на спасението на грешника и се изпълва с такъв гняв, който не е укротен нито от съчувствие към брата, нито от молбите на бащата, нито от веселието на целия дом?

Ще отговорим накратко: всяка праведност на този свят в сравнение с Божията правда не е праведност. Защото, както в сравнение с греховете на Йерусалим Содом бива признат за праведен – не защото сам по себе си е бил праведен, а защото пред по-големите грехове неговите грехове са станали по-малки, така и всяка праведност на всички човеци е несравнима с Божията правда.

А Павел, който казва: „И тъй, които сме съвършени, така да мислим“ (Фил. 3:15), на друго място изповядва и възкликва: „Каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога. Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!“ (Рим. 11:33). И на друго място: „Отчасти знаем и отчасти пророчестваме“ и „сега виждаме като през огледало, гадателно“ (1 Кор. 13:9, 12). А към римляните казва: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това смъртно тяло?“ (Рим. 7:24).

От всичко това узнаваме, че съвършената праведност принадлежи единствено на Бога. Той прави Своето слънце да сияе над праведни и неправедни; изпраща ранен и късен дъжд и за заслужаващите, и за незаслужаващите. Той призовава на сватбата от нивите, площадите и улиците, но някои, които вече се намират на брачната вечеря и сякаш са в безопасност, изгонва навън. Той търси и намира овцата, която не е могла или не е искала сама да се върне като каещия се син, и когато я намери, я донася обратно на раменете Си. Защото тя много се е уморила по време на своето блуждаене.

Притчата го представя разгневен и нежелаещ да влезе не защото той действително е завидял (защото у праведниците няма скръб за спасението на братята), а за да покаже безмерността на Божията благост. Това негодувание разкрива, че към каещите се проявяват толкова велика благодат и радост, че у някои това може да породи завист. Същото представя и притчата за наетите работници в двадесета глава на Евангелието според Матей (Мат. 20:1–16), защото и там първите възроптаха.

„А баща му излезе и го канеше.“

Като чадолюбив и мъдър, Той и завърналия се обкръжава с почести, и онзи, който е пребивавал с Него, увещава.

Евангелието ни заповядва да бъдем снизходителни към онези, чиито грехове след покаяние са били простени, за да не би, завиждайки на прошката на другия, самите ние да се лишим от Божията прошка. Кой си ти, че да възразяваш на Бога, ако Той облекчава вината на когото пожелае, след като и самият ти прощаваш на когото поискаш? Той желае да Го просим и да Му се молим. Ако всички бяха праведници, къде би се явила Божията милост? Кой си ти, че да ревнуваш против Бога?

Затова порицават по-стария брат, като казват, че той дошъл от полето, тоест от заниманията със земни дела, без да познава Божия Дух, и дори възроптал, че за него не са заклали дори козле. Но Агнецът беше принесен в жертва не от омраза към света, а за прошка на света. Завистливият иска козле, а невинният желае за него да бъде принесен в жертва Агнецът.