От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 31

Странно чувство обзе учениците – смес от радост и сълзи. Защото Този, Когото търсеха, Го имаха, а същевременно, имайки Го, не Го познаваха; този, когото намериха, отново изгубиха. Радваха се, че Го видяха, и плачеха, че Го загубиха.

“тогава им се отвориха очите”. Този израз обозначава новооткритата способност да се познае онова, което преди това е било недостъпно за познание (срв. Бит. 3:5, 7; Бит. 21:19).

“ала Той стана невидим за тях”, т.е. незабележимо за тях се оттеглил (вместо за тях би трябвало да се преведе “от тях”, тъй като първият превод не отговаря на гръцкия израз ἀπ´ αὐτῶν, и създава впечатлението, че Христос все още е бил в дома, но невидимо за двамата пътници).