Написано е, че за християнството „[…] насилието не може да бъде правило на живота; но също така нито противо-насилието, нито каквато и да е форма на насилие могат да се превърнат в догми. Единственият закон на живота, абсолютно и винаги, е любовта в Христос. Както спрямо революцията, така и по отношение на въпроса за насилието, християнинът е изключително критичен – но не му е позволено да бъде пасивен зрител!“[1]
Старият Завет започва с едно събитие на насилие – братоубийството: Каин убива Авел – а Новият Завет завършва също с едно събитие на насилие: разпятието на Христос[2].
Разговорът за мястото на насилието и още повече за употребата му в двата завета е занимавал спациалистите от много години. Изразените мнения отразяват различни позиции и оценки и разкриват трудността, която винаги създава за науките
Към статията →
