От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 11

И така, Той отвори за Своите деца Царството Небесно и чрез Божествената икономия приготви вечното наследство, защото затова дойде и се смири по много начини, дори до смърт. Така Той ги направи вече братя и съобразни (Нему), а не само Негови чеда, както преди. Оттук нататък всички хора не са и не се наричат вече Божии чеда, а само онези, които са запечатани с вярата и кръщението Му, и които са станали участници в другите дарове, произлезли от Божествената икономия, и именно за тях се отнася разделението и смисълът на притчата.

За притчата за блудния син и покаянието

Още от самото начало произволението на потомците се бе разделило на две, макар природата им да е една. Да изключим обаче първата двойка хора, когато се извърши посаждането на нашата природа, защото те не бяха братя, а и техният случай е различен и подхожда на друго обсъждане. В този текст ще се занимаваме с тези, които са произлезли от тях.

Оттогава човешкият род се раздели. Бог предвиждаше и предпочиташе да остане неделим, но искаше да остави използването на благата, които им даде, повече на тяхното произволение. Защото не би отнел свободата на избора – най-ценното от даровете, които им беше дал.

И макар да знаеше, че една част от децата Му няма да използва добре това, което е получила, Той не искаше, понеже е премилостив, да им даде повод да се отвърнат от Отца, като ги лиши от средствата, с които биха могли да живеят добре, както подобава на деца. Затова раздели благата поравно между по-добрата и по-лошата част, преди да се разкрие на дело волята на всекиго.

За притчата за блудния син и покаянието

В прекрасната притча за блудния син Христос също така дава отговор на възражението на фарисеите по повод благосклонното отношение на Христос към митарите и грешниците (стих 2). Както бащата, който прегръща върналия се към него непокорен син, така и Бог приема каещия се грешник с голяма радост. За обикновените хора е непонятна тази радост и това прекрасно се изобразява чрез ропота на останалия в дома на баща си син, който се надигнал у него, когато узнал колко ласкаво баща му приел върналия се брат. По този начин целта на притчата става ясна: Христос иска да покаже, че Той, както и Бог, обича грешниците и иска да ги спаси, а фарисеите се противят на това и в този случай постъпват безжалостно по отношение на тези грешници, които са техни братя. Затова е напразно да се търси някакъв друг смисъл в тази притча и всичките алегорически обяснения може да имат само духовно-нравствено прилагане, но не намират пряка основа за себе си в самата притча. А такива опити за обяснение са твърде много. Така едни тълкуватели разбират под по-стария син евреите, а под по-младия – езичниците (блаж. Августин) в тяхното отношение към християнството. При това алегоризацията при посочените тълкуватели се прилага и върху отделните моменти на притчата. Други коментатори разбират под двамата сина фарисеите и митарите (Годе, Гебел, Кейл) или праведниците и грешниците.