Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 40 – Словото стана плът

Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов – глава 40

Много трудове са отредени за всеки човек, и тежко е игото на синовете Адамови, от деня на излизане из утробата на майка им до деня на връщане при майката на всички.

Мисълта за очакваното и денят на смъртта произвеждат у тях размишления и страх в сърцето.

От седещия върху славен престол и до поваления на земята и в праха,

от носещия багреница и венец и до облечения в дрипи, -

всеки си има гняв и завист, смущение и безпокойство, и страх от смърт, омраза и разпра, и, кога почива на легло, нощният сън разстройва ума му.

Малко, току-речи съвсем няма той покой, и затова и насъне, както и денем, е нащрек:

бъдейки смутен от сърдечните си мечти, както избягалият от бойното поле, във време на своята безопасност той се пробужда и не може да се начуди, че не е имало нищо страшно.

Това ако и да се случва с всяка плът, от човек до добитък, но у грешниците е седем пъти повече.

Смърт, убийство, свада, меч, беди, глад, съсипия и удари -

всичко това е за беззаконните; и потопът беше за тях.

Всичко, що е от земя, връща се в земята, и що е от вода, връща се в морето.

Всеки подкуп и несправедливост ще бъдат изтребени, и верността ще трае вовеки.

Имотите на неправедните като поток ще пресъхнат и като силен гръм при проливен дъжд ще изгърмят.

Който разтваря ръка, весел бива; а престъпниците - най-накрай ще загинат.

Потомците на нечестивци не ще умножат клоните, и нечистите корени са върху стръмна скала;

остриката при всяка вода и на речния бряг се покосява преди всяка друга трева.

Добротворството като рай е пълно с благословии, и милостинята пребъдва вовеки.

Животът на доволния от своята участ и на труженика е сладък; но превъзхожда двамината онзи, който намира съкровище.

Деца и съграждане град увековечават име, но по-горе от едното и другото се смята непорочната жена.

Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е любов към мъдростта.

Свирка и гусла правят приятно пението, но по-добро от тях е приятният език.

Очите ти копнеят за приятност и хубост, но по-добро от едното и другото е зеленината на посевите.

Другар и приятел се срещат от време на време, но жена с мъжа си - всякога.

Братя и покровители са за в скръбно време, но по-сигурно от едните и другите спасява милостинята.

Злато и сребро утвърдяват стъпките, но по-надежден от едното и другото се признава добрият съвет.

Богатство и сила възвишават сърцето, но по-високо от това е страхът Господен:

в страха Господен недостиг няма, и няма нужда да се дири при него помощ;

страхът Господен е като благословен рай и закриля човека повече от всяка слава.

Синко, недей живя просешки живот: по-добре да умреш, нежели да просиш милостиня.

Който се заглежда в чужда трапеза, нему животът не е живот: той унижава душата си с чужди ястия;

но разумен и благовъзпитан човек ще се предпази от това.

В устата на безсрамен просенето милостиня ще се покаже сладко, но в утробата му ще се разпали огън.