Послание на св. ап. Павла до Римляни - глава 1 - Словото стана плът

Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 1

Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,

което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,

за Своя Син (роден по плът от Давидово семе

и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,

чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,

между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -

благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.

Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;

Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас

и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;

защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,

сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.

Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.

Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;

тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.

Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.

Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;

тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.

Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.

Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;

наричайки себе си мъдри, те обезумяха,

и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -

затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;

те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.

Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;

също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,

бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;

бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,

безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.

Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.