Наистина, това велико и безценно благо, човекът, още не съществуваше в света на сътворените неща. Не би било, разбира се, естествено да се яви владетелят преди да се появят подвластните му; но щом се приготви основата, тогава следва да се издигне и царят.
И тъй, Създателят на вселената предварително приготви нещо като царски дворец за онзи, който предстоеше да царува: това беше земята, островите и морето, а над тях – небето, извито като покрив. И в тези палати бе положено многообразно богатство – цялото творение: растенията и зеленината, всичко, което чувства, диша и има душа; и, ако трябва да кажем всичко, в това богатство влизат и веществата, които поради своята пъстрота и блясък човешкото око смята за ценни – златото, среброто и онези камъни, които хората обичат.
Всичкото това изобилие Създателят скри като в царски съкровищници, и едва след това въведе човека в света, за да бъде на едни от чудесата зрител, а на други господар. Така, чрез насладата, той да познае разума на Дарителя, а чрез красотата и величието на видимото да се домогне до неизречената и надвишаваща всеки разум сила на Твореца. Поради това човекът бе въведен в битие последен, след останалото творение – не като отхвърлен или отритнат, а защото подобаваше още от самото си възникване да бъде цар на по-нисшите от него. Добросърдечният домакин не кани госта на трапезата, преди да е приготвил ястията; но щом украси дома с подобаващи украшения, нареди седалищата и трапезата, тогава въвежда сътрапезника, когато всичко за храната е вече готово.
По същия начин и щедрият, богат на блага Стопанин на природата, след като украси с всевъзможни красоти жилището и приготви това велико и многообразно пиршество, тогава въведе човека, но не за да търси онова, което му липсва, а за да се наслаждава на онова, което е пред него. И му даде двоен залог, смесвайки божественото и земното; така, с тези две начала, той да бъде сроден и близък до всяка от двете радости – наслаждавайки се на Бога чрез божествената си природа, а на земните блага чрез сродните им сетива.
Източник: Св. Григорий Нисийски, Περὶ κατασκευῆς τοῦ ἀνθρώπου, 2. Άπαντα τα Έργα. 5. Ερμηνευτικά Α΄. Θεσσαλονίκη 1987.