От Йоана свето Евангелие – глава 2 – стих 11

За това, че Господ започнал да върши чудеса след Своето кръщение, ние вече говорихме. Изглежда обаче, че първото чудо Той извършил именно чрез превръщането на водата във вино, защото е казано: „така положи начало на чудесата“. Но някой ще каже: „Ако това чудо е начало, то не е начало на всички чудеса, а само на извършените в Кана Галилейска; понеже Той извършил и други чудеса в Кана, то за тях това е начало.“

Макар да имаме много основания да смятаме, че именно това чудо е начало на всички чудеса – защото думите „и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него“ показват, че преди това Той не е извършил друго чудо, чрез което да е явил славата Си – все пак няма да спорим дали това е било първото чудо или друго.

Но как Той яви славата Си? Нали при това събитие присъствали малцина и чудото не било извършено пред целия народ? Но ако не тогава, то по-късно всички трябвало да чуят за това чудо, както и до днес то се възвестява и не е останало неизвестно.

Думите „учениците Му повярваха в Него“ трябва да се разбират така, че те получили по-голяма и по-твърда вяра в Него. Те и преди вярвали, но не вярвали толкова твърдо.

„Така Иисус тури начало на чудесата…“ Според най-авторитетните кодекси това място трябва да има следния превод: „това (ταύτην) направи Иисус като начало (ἀρχήν) на знаменията (τ. σημείων)”. Евангелистът разглежда чудесата на Христос като знамения, удостоверяващи божественото Му достойнство и Неговото месианско призвание. В такъв смисъл и апостол Павел пише за себе си на коринтяните: „белезите (по-точно – знаменията) на апостол (в мене) се показаха сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили” (2 Кор. 12:12). Макар Христос три дни преди това е дал на учениците Си доказателство за Своето чудно знание (Иоан 1:42 – 48), но тогава Той разкрил Себе Си само като пророк, а такива е имало и преди Него. Докато чудото в Кана е било първото от Неговите дела, за които Той Сам е казвал, че такива не е извършвал никой преди Него (Иоан 15:24).

„и яви славата Си”. Смисълът на това знамение и неговата важност е посочена в думите: „и яви славата Си”. За каква слава става дума тук? Тук не може да се разбира никаква друга слава освен божествената слава на въплътилия се Логос, която са съзерцавали апостолите (Иоан 1:14). И в по-нататъшните думи на евангелиста: „и учениците Му повярваха в Него” пряко е посочено действието на тази проява на славата на въплътилия се Логос. Учениците на Христос постепенно достигали до вяра в Него. Отначало тяхната вяра е била в зародишно състояние – това е било по времето, докато са били с Йоан Кръстител. След това тази вяра се засилила с приближаването им до Христос (Иоан 1:50), а след проявата на Неговата слава на сватбата в Кана достигнали толкова голяма вяра, че евангелистът намира за възможно да каже за тях, че „повярваха“ в Христос, т. е. те са се убедили, че Той е Месия и при това Месия не само в ограничения смисъл, който очаквали юдеите, но и същество, стоящо по-високо от обикновените Божии пратеници.

Може би евангелистът прави забележката учениците „повярваха” предвид впечатлението, което им направило присъствието на Христос на веселото сватбено празненство. Бидейки възпитани в строгата школа на Йоан Кръстител, който ги научил да постят (Мат. 9:14), те може би са били объркани от това отношение към радостите на човешкия живот, което е проявил новият им Учител, а и Сам взел участие в празненството и ги завел там. Но сега, когато Христос потвърдил с чудо Своето право да постъпва различно от Йоан, всякакви съмнения на учениците трябвало да изчезнат и тяхната вяра укрепнала. А впечатлението от чудото в Кана, произведено на учениците, било особено силно, защото техният предишен учител не бил извършил нито едно чудо  (Иоан 10:41).

След като станало знамението и Христос явил Своята слава, в какво са повярвали блажените ученици? Дали просто в един свят човек? Макар че и преди знамението те Го следваха, удивени от Него като от свят човек; но чрез знамението те видяха, че Той има сила и власт, които превъзхождат човешките. И така, те повярваха в Него като в Бог. Трябва да се знае, че много от светците са извършили много и чудни неща и са им се удивлявали, но никой не е повярвал в тях.