От Лука свето Евангелие – глава 16 – стих 8

“досетливо”. Господарят на имението, като чул за тази постъпка на настойника, го похвалил, намирайки, че е постъпил досетливо, или, по-добре преведено, мъдро, обмислено и целесъобразно (φρονίμως). Тази похвала не изглежда ли странна?

“похвали”. Господарят е бил ощетен, и то много, и въпреки това той хвали неверния управител, удивлявайки се на благоразумието му. Защо трябва да го хвали? Човекът, изглежда, би трябвало да подаде жалба срещу него в съда, а не да го хвали. Затова повечето тълкуватели настояват, че господарят всъщност се учудва само на ловкостта на домоуправителя, без изобщо да одобрява характера на самото средство, което последният е намерил за своето спасение. Но подобно решение на въпроса е незадоволително, защото предполага, че Христос по-нататък учи Своите последователи също само на ловкост или на умение да намират изход в трудни обстоятелства, като подражават на недостойни (неправедни) хора.

Ето защо обяснението, което дава прот. Тимотей Буткевич на тази “похвала” и на поведението на домоуправителя, изглежда по-достоверно, макар че и с него не можем да се съгласим напълно. Според неговото тълкуване стопанинът на дома е намалил от сметките на длъжниците само онова, което е било дължимо на самия него, тъй като преди това е записал в разписките си както сумата, за която е отдал земята под наем на арендатори по споразумение с господаря си, така и тази, която е възнамерявал да получи лично за себе си. Тъй като сега вече нямал възможност да получи договорената сума за себе си – напускал службата – той променил разписките, без да причини никаква вреда на господаря си, защото все пак трябвало да получи своето.

Само че е невъзможно да се съгласим с прот. Т. Буткевич, че сега домоуправителят “се оказал честен и благороден” и че господарят го похвалил именно за отказа от възможността да получи своя доход.

Така, наистина, господарят като почтен човек не е бил принуден да настоява длъжниците да му изплатят всичко, което е било изискано от тях от управителя: той считал, че те дължат много по-малка сума. Управителят на практика не го ощетил – защо господарят да не го похвали? Именно за такова одобрение на целесъобразността на поведението на домоуправителя се говори тук.

“синовете на този век са по-досетливи от синовете на светлината”.  Обичайното тълкуване на това изречение е, че светските хора умеят да организират делата си по-добре от християните и да постигат високите цели, които са си поставили. Трудно е обаче да се съгласим с това тълкуване, първо, защото по онова време терминът “синове на светлината” едва ли обозначава християни: при евангелист Йоан, на когото се позовава епископ Михаил и който се присъединява към другите тълкуватели на това място, макар и този израз да е използван веднъж, то това не е за да обозначи “християните” (срв. Йоан 12:36).

И второ, с какво са по-находчиви светските хора, привързани към света, отколкото хората, предани на Христос? Нима последните не са проявили своята мъдрост, като са изоставили всичко и са последвали Христос? Ето защо в настоящия случай отново сме склонни да приемем мнението на прот. Т. Буткевич , според което “синовете на този век” са митарите, които според фарисеите живеят в духовна тъмнина, заети само с дребни земни интереси (събирането на данъци), а “синовете на светлината” са фарисеите, които се смятат за просветени (срв. Рим. 2:19) и които Христос нарича “синове на светлината”, разбира се, в ироничен смисъл, според тяхната собствена представа за себе си.

“в своя род”. На това тълкуване подхожда и изразът, добавен от Христос: “в своя род”. С тези думи Той показва, че тук няма предвид “синове на светлината” в собствения смисъл на думата, а “синове на светлината” в особен, техен собствен род.

Така смисълът на този израз би бил: защото митарите са по-разумни от фарисеите (прот. Т. Буткевич, стр. 329).

Но при това обяснение – и това не бива да го премълчаваме – остава неясна връзката на последните думи от въпросния стих със забележката, че господарят е похвалил неверния настойник.

Остава да се признае, че мисълта от втората половина на стих 8 не се отнася до целия израз от първата половина, а обяснява само едно “досетливо” или “благоразумно” нещо.

Господ завършва притчата с думите: “И господарят похвали неверния пристойник, че е постъпил досетливо”. Сега Той иска да приложи притчата към Своите ученици и тук, гледайки приближаващите се към Него митари (вж. Лука 15:1), сякаш казва: “Да, мъдростта, благоразумието в търсенето на спасение за себе си е велико нещо и сега трябва да призная, че за изненада на мнозина такава мъдрост проявяват митарите, а не я проявяват онези, които винаги са се смятали за най-просветени хора, т.е. фарисеите”.