От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 2

За начало трябва да изясним дали Матей описва същото събитие, което Лука нарича „голямата вечеря“ (Лука 14:16), тъй като някои подробности изглеждат несъвпадащи. Тук става дума за обяд, там — за вечеря; тук гост, дошъл на пира с неподходяща дреха, е изгонен, докато при Лука не се споменава никой, който да е бил отхвърлен. При Матей можем да приемем, че разказът за сватбения пир изобразява Църквата в състоянието ѝ по онова време, а вечерята при Лука изобразява последния и вечен пир. Онези, които дойдат на първия пир, ще си тръгнат, но влезлите на втория никога няма да излязат. Но ако някой смята, че става дума за едно и също събитие, мисля, че е по-добре да запазим вярата и да отстъпим пред чуждото тълкуване, отколкото да влизаме в спор. Също така не е лишено от основание да приемем, че Лука просто е пропуснал да спомене човека, дошъл без сватбена дреха и изгонен, за когото разказва Матей. А това, че единият нарича пира обяд, а другият – вечеря, не ми пречи изобщо, защото когато в древността хората обядвали в деветия час (около три следобед), това също се наричало вечеря.

С по-голяма яснота и увереност можем да кажем, че Отец устроил сватбен пир за Своя Син, за да го съедини с Църквата чрез тайнството на въплъщението. Утробата на Девата, която Го роди, беше брачната стая на Жениха, както казва псалмопевецът: „Постави в тях жилище за слънцето, и то излиза като младоженец от брачната си стая“ (Пс. 18:5-6). Той наистина излезе като младоженец от своята брачна стая: въплътилият се Бог излезе от непорочната утроба на Девата, за да се съедини със Своята Църква.

И Той изпрати Своите слуги да поканят приятелите на пира. Изпрати веднъж, и изпрати втори път, защото първо направи пророците проповедници на въплъщението на Господа, а след това апостолите. Той изпрати Своите слуги два пъти, защото чрез пророците възвести за предстоящото въплъщение на Своя Единороден Син, а чрез апостолите оповести, че то вече се е осъществило.

Понеже поканените първоначално отказаха да дойдат на сватбения пир, при втората покана Той каза: „Ето, приготвих обяда си, телците и угоените животни са заклани, и всичко е готово.“ А кои са тези телци, ако не отците на Стария и Новия Завет?

40 беседи за Евангелията

В древните тълкувания на притчата у отците и църковните писатели откриваме, първо, изобилие от общи места, и второ, алегорични мнения, и това е разбираемо, защото още от първите стихове на притчата става ясно, че в нея се говори за духовни теми. Древните коментатори я поставят в тясна връзка с притчата за нечестивите лозари.

“Виждате ли – казва Йоан Златоуст, – каква разлика между сина и слугите има както в предишната притча, така и в тази? Виждате ли голямата прилика и в същото време голямата разлика на тази и другата притча? И тази притча показва дълготърпението на Бога и Неговата голяма грижа, както и нечестието и неблагодарността на юдеите. Тази притча обаче съдържа нещо повече от първата: тя предвещава отпадането на юдеите и призоваването на езичниците, а освен това показва правилния начин на живот и наказанието, което очаква нехайните”. Теофилакт казва, че тук “младоженецът е Христос, а невестата е Църквата и всяка душа”.