(срв. Марк 12:13-14; Лука 20:20-22). Марк не прави разлика между фарисеите и техните ученици, както прави Матей, а Лука приписва въпроса на първосвещениците и книжниците (Лука 20:19), които “изпращат” при Христос “лукави хора”, без да уточнява какви (Лука 20:20). Очевидно е, че този случай е бил резултат от силна враждебност, но същевременно и от страх от публично изобличение, и това обяснява защо някои от враговете на Христос само, така да се каже, едва надигат главите си от тълпата, но сами...
Марк не прави разлика между фарисеите и техните ученици, както прави Матей, а Лука приписва въпроса на първосвещениците и книжниците (Лука 20:19), които “изпращат” при Христос “лукави хора”, без да уточнява какви (Лука 20:20). Очевидно е, че този случай е бил резултат от силна враждебност, но същевременно и от страх от публично изобличение, и това обяснява защо някои от враговете на Христос само, така да се каже, едва надигат главите си от тълпата, но сами не казват нищо, поставяйки на свое място неопитни, макар и лукави, или поне по-малко опитни в казуистиката ученици, може би младежи. Ако последните бъдат публично разобличени, истинските подбудители на цялото дело не биха се засрамили пред народа.
Кои са били иродианите? Повечето екзегети смятат, че иродианите са били членове на еврейска партия, лоялна към дома на Ирод, която е имала по-скоро политически, отколкото йерархичен характер.
За основа на въпроса, зададен на Христос, послужило господството на езичниците-римляни над Юдея. Това се считало за зло, към чието унищожаване следвало да се стремиш с всички възможни сили. Данъкът, събиран в полза на езичниците, противоречи на теократичната идея. В Юдея (а не в Галилея) възникнали бунтове, чийто водач станал галилеянинът Юда. Причината за неговия бунт бил κῆνσος – данък върху собствеността, който се смятал за признак на робство. Плащането на данъци в полза на римляните започва в Юдея от 63 г. пр. н. е. нататък. От 6 г. пр. н. е. въпросът за данъците се превръща в наболял проблем. Като задават на Христос въпроса за облагането с данъци в полза на кесаря, т.е. на римския император, който тогава е Тиберий, фарисеите и иродианите се надявали да поставят Христос в безизходно положение. Ако Христос признаел, че данъкът е задължителен, по този начин щял да подстрекава срещу себе си народа, който масово смятал, че данъкът в полза на кесаря е обиден. Ако Христос отхвърли данъка, то за римската власт Той ще бъде смутител.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 12:13-14; Лука 20:20-22).
Марк не прави разлика между фарисеите и техните ученици, както прави Матей, а Лука приписва въпроса на първосвещениците и книжниците (Лука 20:19), които “изпращат” при Христос “лукави хора”, без да уточнява какви (Лука 20:20). Очевидно е, че този случай е бил резултат от силна враждебност, но същевременно и от страх от публично изобличение, и това обяснява защо някои от враговете на Христос само, така да се каже, едва надигат главите си от тълпата, но сами не казват нищо, поставяйки на свое място неопитни, макар и лукави, или поне по-малко опитни в казуистиката ученици, може би младежи. Ако последните бъдат публично разобличени, истинските подбудители на цялото дело не биха се засрамили пред народа.
Кои са били иродианите? Повечето екзегети смятат, че иродианите са били членове на еврейска партия, лоялна към дома на Ирод, която е имала по-скоро политически, отколкото йерархичен характер.
За основа на въпроса, зададен на Христос, послужило господството на езичниците-римляни над Юдея. Това се считало за зло, към чието унищожаване следвало да се стремиш с всички възможни сили. Данъкът, събиран в полза на езичниците, противоречи на теократичната идея. В Юдея (а не в Галилея) възникнали бунтове, чийто водач станал галилеянинът Юда. Причината за неговия бунт бил κῆνσος – данък върху собствеността, който се смятал за признак на робство. Плащането на данъци в полза на римляните започва в Юдея от 63 г. пр. н. е. нататък. От 6 г. пр. н. е. въпросът за данъците се превръща в наболял проблем. Като задават на Христос въпроса за облагането с данъци в полза на кесаря, т.е. на римския император, който тогава е Тиберий, фарисеите и иродианите се надявали да поставят Христос в безизходно положение. Ако Христос признаел, че данъкът е задължителен, по този начин щял да подстрекава срещу себе си народа, който масово смятал, че данъкът в полза на кесаря е обиден. Ако Христос отхвърли данъка, то за римската власт Той ще бъде смутител.