“рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”?
“рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”?
Понеже Спасителят вече желаеше да отиде към страданието, Той привежда сега такова пророчество, в което ясно е наречен Господ; и го прави не случайно и без основание, а с достатъчна причина. Тъй като те не дадоха правилен отговор на първия Му въпрос (като Го нарекоха просто човек), в опровержение на тяхното погрешно мнение Той цитира думите на Давид, които ясно свидетелстват за Неговото Божество.
Те Го смятаха за обикновен човек, затова и казаха: от рода на Давид; но Спасителят поправя тяхното заблуждение, като привежда пророка, който утвърждава, че Той е Господ и истински Син Божий и че Му принадлежи еднаква чест с Отца.
Препратката е към Пс.109:1. В юдейските писания целият този псалом е свързан с Месията и се смята за месиански. Христос не опровергава правилния (в стих 42) отговор на фарисеите, които наричат Христос Син Давидов, нито смята отговора за недостатъчен, а напротив, потвърждава го, като задава въпроса Си във вид на неговото тълкуване.
Идеята, подкрепяна от някои съвременни екзегети, че този псалом по времето на Христос бил едва ли не сравнително скорошно произведение, е била напълно непозната на садукеите, както и на фарисеите. В еврейската Библия псаломът е надписан като “Ледавид мисмор” (Давидов псалом), а в гръцкия превод на Седемдесетте – също така (ψαλμός τῷ Δαβίδ).
Псалтир – глава 109 – стих 1
Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
От Лука свето Евангелие – глава 20 – стих 42
А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 36
Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
Неизвестен автор (5 век)
Юдеите, смятайки Христос за обикновен човек, Го изкушаваха, и не биха постъпили така, ако вярваха, че Той е Божият Син. Тогава Иисус реши да им покаже, че познава измамливостта на сърцата им и че Онзи, когото те се опитваха да изкушават, не беше просто човек, а Бог, Когото е невъзможно да се изкуши. Той не можеше направо да каже истината за Себе Си, но и не можеше да мълчи: не можеше да я каже, защото юдеите, намирайки още по-голям повод за богохулство, биха изпаднали в пълно безумие; но и да премълчи истината не можеше Онзи, Който бе дошъл, за да я възвести.
Затова Той им задава такъв въпрос, че самият въпрос, още преди Той да произнесе отговора, да им покаже, че Той не е човек, а Бог: “Как тогава Давид, по вдъхновение, Го нарича Господ?” Може ли да бъде Господ този, който тепърва ще се роди от неговия род?
Смятам, че с този въпрос Той се обръщаше не само към фарисеите, но и към еретиците. Защото по плът Той беше син на Давид, но по Своята божествена природа Той беше негов Господ.
PG 56:875.