От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 15

Истината често спира злите намерения, но никога не ги поправя. Това е особено вярно за онези хора, които грешат умишлено, а не поради незнание. Така, например, първосвещениците не успяха да уплашат Господа, когато Го питаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ (Мат. 21:23).

Но когато смисълът на притчите Му ги смути, те сами произнесоха осъждението си, като казаха: „Злодеите ще предаде на зла смърт“ (Мат. 21:41). И понеже никой не свидетелстваше против тях, значи собствената им съвест ги принуди да кажат това.

Но ясно е, че не страхът от греха е докоснал съвестта им. И не мисълта за свобода от греха ги е въздържала. Тогава какво? “Тогава фарисеите отидоха и се наговориха как да Го уловят на дума”.

Ако някой се опита да препречи течението на водата, водата ще пробие преградата и ще си намери нов път в друга посока. По същия начин и злият умисъл на тези хора, спрян на едно място, започва да търси друг изход.

Според Марк и Лука фарисеите разбрали, че Спасителят в притчата за злите лозари говори за тях (Марк12:12; Лука 20:19). Ето защо те поискали да Го уловят на дума (Марк 12:13; Лука 20:20). При Матей тази връзка не е толкова ясна, колкото при останалите синоптици, но техните сведения хвърлят светлина и върху неговите изрази.

В крайна сметка можем да заключим, че фарисеите са били раздразнени не само от притчата за злите лозари, която присъства в текстовете на всички синоптици, но и от притчата за сватбата на царския син, която е разказана в тази връзка само в Матей; Враговете на Христос са могли да изтълкуват тази притча не в своя полза, ако я бяха чули. Така казаното от Матей в разглеждания стих изглежда естествено и последователно.

Що се отнася до времето, както в Матей, така и в паралелните разкази на Марк (Марк 12:13-17) и Лука (Лука 20:20-26), то не е определено. Със сигурност може да се твърди само едно – че тези събития са продължение на предишните и са се случили на третия ден от еврейската седмица, или по нашему – във вторник. Възможно е фарисеите да са отишли и да са се съвещавали, докато Спасителят е казвал притчите, но по-вероятно е това да е станало след тях.

Смята се, че това не са били официални представители на партията, бивши членове на Синедриона (както е в Мат. 21:23, Мат. 21:45), а че цялата случка е станала независимо от Синедриона, като фарисеите са действали като отделна и самостоятелна партия. Събранието се е състояло може би сред тълпата, която се е намирала в храма или е заобикаляла Христос.

Гръцкият глагол παγιδεύσωσιν е характерен. В целия Нов Завет той се среща само тук, при Матей, и произлиза от πάγη – παγίς (Лука 21:35; Рим. 11:9; 1 Тим. 3:7, 6:9; 2 Тим. 2:26), което означава мрежа, примка, капан. Тъй като улавянето на Христос на дума е било важно за враговете Му, на срещата си те, разбира се, са използвали всичките си сили и способности, за да измислят възможно най-хитро въпрос, чрез който да поставят Христос в затруднено и дори безизходно положение.