От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 32

Ако Авраам, Исаак и Яков, умирайки, бяха престанали да съществуват завинаги, то никога нямаше да се говори за Бога
като за техния Бог – т.е. за Бога на онези, които вече не съществуват. Както видяхме в предишното
разглеждане, Иисус приема предложението на измамника, изследва причините, след това привежда убедителни
доказателства и дава отговор, дори когато самият въпрос изглежда абсурден. Ние трябва да следваме Христос в Неговата аргументация – ясно и подредено.

В разговора със садукеите, поради това, че те не знаят дори себе си, Той първо привежда разумен довод чрез аналогия: Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, а пребъдват като Божи ангели на небесата, а след това и доводи от авторитета на Писанието: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.

Така и ние трябва да използваме както доводите на разума, така и авторитета на Писанието, когато беседваме с хора, които изопачават истината.

Но от който и източник да произхожда доводът за участниците
в разговора, ние най-напред трябва да изложим собствената си аргументация, а след това да я подкрепим с признати авторитети. Тоест, ние се стремим да убедим слушателя
първо чрез разумни доводи, а след това да ги потвърдим с авторитетно свидетелство.

Но нашата задача не е просто да убедим измамника, а да научим този, който търси истината.

Сред склонните към измама хора често се случва, че дори разбирайки довода, те не се съгласяват с него.

А за честно търсещите истината е достатъчно само да им се обяснят основанията – те ще разберат и усвоят смисъла
и няма да го отрекат. И това означава, че такива хора въз основа на чутите аргументи са способни да стигнат до вярата.

PG 56:871.

В доказателство за вечността на душата Той привежда думите на Мойсей: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов, но веднага добавя: Бог не е Бог на мъртвите, а на живите.
Така Той показва, че душите продължават да живеят и след смъртта.

Да се каже, че Бог е Бог на мъртви, означава да се приписва животът на Бога на онези, които не притежават живот. Природата на възкресението и неговото отношение към доброто и злото
са подробно разгледани от апостол Павел в последната част на неговото Първо послание до коринтяни.

Коментари върху Евангелието от Матей

Той отново затваря устата на садукеите с думите на Мойсей, понеже и те самите се позоваваха на Мойсей: относно възкресението на мъртвите Той казва: Не сте ли чели казаното вам от Бога: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?
Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Бог не е Бог на несъществуващите и напълно унищожените, които никога
няма да възкръснат. Той не каза за Себе Си: Аз бях, а каза:
Аз съм Бог на съществуващите и на живите.

Както Адам, макар и да беше жив в деня, когато вкуси от дървото, веднага след Божия съд бе предаден на смърт, така и праотците, макар и да са умрели, остават живи според
обещанието за възкресение.

А как тогава на друго място е казано: за да господства и над мъртвите, и над живите (Римляни 14:9)? Това изречение не
противоречи на предходното, защото тук се говори за мъртвите, които някога ще оживеят. И все пак има разлика между думите. Трябва да се знае, че съществува и друга смърт,
за която е казано: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци (Лука 9:60). И като слушаше, народът се удивляваше на Неговото учение. Но от това не се възползваха садукеите,
които, победени, си тръгнаха, а народът, който Го слушаше с простота на сърцето.

В Стария Завет има места, които съдържат по-ясно учение за възкресението от Христовия цитат от Изход 3:6 (срв. Йов 19:25; Ис. 26:19, 66:14; Езек. 37:1-14; Дан. 12:12; 2Мак. 7:9, 12, 14 и др.). Защо Спасителят не се позовава на тези по-ясни пасажи, а предпочита не толкова ясния Изх.3:6? Като обяснява това, Йероним предполага, че те (садукеите) са приемали само книгите на Мойсей, отхвърляйки пророчествата. Следователно е било неразумно да се заемат доказателства от такива източници, чийто авторитет садукеите не са признавали. Най-новите екзегети обаче признават, че садукеите не са отхвърляли пророците, но че са смятали за канонични в собствен смисъл само Петокнижието. Ако това е така, съвсем ясно е защо Спасителят се е позовал на Мойсеевото Петокнижие, за да докаже възкресението. Той избрал цитат (Изх. 3:6), който, разбира се, бил добре познат на садукеите, но който те не разбирали.

Думите “Бог не е Бог на мъртвите, а на живите” не са заимствани от Изход 3:6, а са собственото тълкувание на Спасителя на думите от закона. В Лука еврейският цитат е предаден в перифраза (със собствени думи), в Матей и Марк е даден самият текст, но с леки отклонения както от еврейския, така и от превода на Седемдесетте. Смисълът на Христовите думи е съвсем ясен. Ако в Мойсеевия закон се казва, че Бог се нарича Бог на хората, които преди това са били живи, а после са умрели, това означава, че те все още са живи, защото истинският и жив Бог не може да бъде Бог на мъртви и несъществуващи хора.

По този начин истината за задгробния живот и продължаващото съществуване на хората се основава на признаването на истината за битието на Бога като жив и вечен. Само онзи отрича безсмъртието на човека, който отрича съществуването на Бога. Срещу цитата от закона (стих 24) Спасителят привежда друг цитат от същия закон и с това оръжие опровергава Своите врагове.