От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 36

Нека сега разгледаме намерението на изкушаващия [законник]. Той казва: „Учителю! Коя е най-голямата заповед в закона?“ Когато го нарича “Учител”, той изпитва Христос, защото не го казва като истински Негов ученик. Това става още по-ясно чрез следния пример: бащата е баща на своя син и никой друг не може в пълния смисъл да го нарече така, освен синът му; майкана е майка на своята дъщеря и никой друг не може да я нарече майка, освен дъщеря ѝ. По същия начин учителят е учител на своя ученик, и ученикът е ученик на своя учител.

И обърни внимание: не всеки, който нарича Христос “Учител”, го прави правилно, а само онзи, който наистина желае да се учи от Него. Затова Той казва на учениците Си: “Вие Ме наричате Учител и Господ, и право казвате, защото Аз наистина съм такъв” (Йоан 13:13). Следователно, истинските ученици на Христос Го наричат с право Учител и, като служат на Неговото Слово, Го наричат Господ. Затова правилно казва и апостолът: “За нас има само един Господ – Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него” (1 Кор. 8:6).

Виж още: Той казва: “Достатъчно е за ученика да бъде, не просто като учител, а като своя Учител” (Мат. 10:25). Следователно, ако някой не се учи от Словото и не Му е посветил цялата си душа, за да стане Негово възлюбено насаждение, но въпреки това Го нарича “Учителю”, той е брат на онзи фарисей, който изпитваше Христос, наричайки Го “Учител”.

По същия начин и всеки, който казва: “Отче наш, Който си на небесата” (Матей 6:9), не трябва да има дух на робство, изпълнен със страх, а трябва да има Духа на осиновлението (Римл. 8:15). А онзи, който няма Духа на осиновление и казва: “Отче наш, Който си на небесата”, – той лъже, защото не е истински Божий син, макар да нарича Бога свой Отец.

Коментари върху Евангелието от Матей, 247.

Не всички в тълпата около Христос са били Негови заклети и непримирими врагове. Имало е и изключения. Дори и сред враговете Му – това изглежда има предвид Матей, когато използва думата “изкушавайки” – някои, които са дошли, ако не изцяло, то почти с враждебни намерения, си тръгват от Него доволни от учението Му и от изясняването на техните недоумения.

Но това само още повече усилва мрака на онази враждебност към Христос, която предизвикали Неговите изобличения в 23 глава. Тази мисъл е добре изразена от Евтимий Зигабен: “В Матей законникът изкушава, но в Марк той повече хвали. Защо? Защото отначало той изкушава, бидейки изпратен от фарисеите. Но като чул отговора, приел го и като променил начина си на мислене, се съгласил”.