И тъй, каква е сватбената дреха? Ето каква: „Целта на поръчението, казва апостолът, е любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тим. 1:5). Това е сватбената дреха. Но не всяка любов – защото често изглежда, че се обичат и онези, които вършат дела с нечиста съвест. И такива, които заедно извършват грабежи, или обичат заедно да се занимават с магьосничество, или посещават заедно представления, и викат заедно на състезания с колесници или на боеве с диви...
И тъй, каква е сватбената дреха? Ето каква: „Целта на поръчението, казва апостолът, е любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тим. 1:5). Това е сватбената дреха.
Но не всяка любов – защото често изглежда, че се обичат и онези, които вършат дела с нечиста съвест. И такива, които заедно извършват грабежи, или обичат заедно да се занимават с магьосничество, или посещават заедно представления, и викат заедно на състезания с колесници или на боеве с диви зверове – всички те често се обичат помежду си, но не с онази любов, която е от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра.
А ето коя любов е сватбената дреха: “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що дрънчи” (1 Кор. 13:1). Влязоха онези, които говорят на езици, и ги питат: „Как влязохте без сватбена дреха?“ Апостолът казва: “И ако имам пророчество, и знам всички тайни, и притежавам всяко познание и всяка вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).
Така всички тези човешки чудеса могат да бъдат като дреха – но не сватбена дреха. Ако имам всичко това, казва апостолът, но нямам Христос, то аз съм нищо.
Значи ли това, че пророчеството е нищо? Или че познанието на тайнствата е нищо? Не – всичко това не е нищо. Нищо съм аз: ако всичко това имам, а любов нямам – аз съм нищо.
И ето: Царят влезе да види насядалите (Мат. 22:11). Вижте, братя, задачата на слугите беше само да поканят и доведат добри и зли. Никъде не се казва, че слугите са преглеждали гостите, че са открили сред тях човек, който не бил облечен в сватбена дреха, или че са се обърнали към него с въпрос. Не това е написано. Господарят на дома влезе, господарят го забеляза, господарят го отдели от другите, господарят го изгони. Това не бива да се пропуска. Царят,...
И ето: Царят влезе да види насядалите (Мат. 22:11). Вижте, братя, задачата на слугите беше само да поканят и доведат добри и зли. Никъде не се казва, че слугите са преглеждали гостите, че са открили сред тях човек, който не бил облечен в сватбена дреха, или че са се обърнали към него с въпрос. Не това е написано. Господарят на дома влезе, господарят го забеляза, господарят го отдели от другите, господарят го изгони. Това не бива да се пропуска.
Царят, като влезе да види насядалите, видя там човек, облечен не в сватбена дреха, и му каза: Приятелю, как си влязъл тук без сватбена дреха? А той мълчеше.
Този, който зададе въпроса, беше Този, пред когото не можеш да излъжеш.
Когато гостите се събрали, царят не бил в двореца. Той влиза едва когато пиршеството вече е започнало. Контрастът между изразите “зли и добри” и “насядалите” (букв. възлегналите) на пира, т.е. гостите, които са били допуснати до царския пир в двореца, несъмнено е нарочен и много тънък. Макар че гостите са “и лоши, и добри”, те са били удостоени с царска покана и сега са се разположили на пиршеството в сватбените си дрехи. Злите и порочните тук се превръщат в почетни...
Когато гостите се събрали, царят не бил в двореца. Той влиза едва когато пиршеството вече е започнало. Контрастът между изразите “зли и добри” и “насядалите” (букв. възлегналите) на пира, т.е. гостите, които са били допуснати до царския пир в двореца, несъмнено е нарочен и много тънък. Макар че гостите са “и лоши, и добри”, те са били удостоени с царска покана и сега са се разположили на пиршеството в сватбените си дрехи. Злите и порочните тук се превръщат в почетни гости бързо и с някаква чудодейна сила. Смисълът, разбира се, е, че евангелското послание, прието от лошите и добрите, бързо ги преобразява. Но погледът на царя се помрачава при вида на един човек, който седял на пиршеството не пременен, а в раздърпани, мръсни, “небрачни” дрехи, в дрипи. Виновен ли е бил човекът, ако е дошъл на празника направо от улицата, така да се каже, и ако не е имал средства да си купи дрехи? Въпросът се решава много просто чрез факта, че всеки, който идва на пиршеството, подготвено от Небесния цар, може да си вземе в приемната на царския дворец каквито дрехи пожелае и така да се яви по подобаващ начин на сватбеното пиршество на Агнеца.
Това несъмнено се подразбира в притчата. Нашата църковна песен: “Виждам Твоя чертог, Спасителю мой, украсен, а нямам дрехи, за да вляза в него”, изразява, от една страна, най-дълбокото смирение на християнина, а от друга – молба, отправена към Бога да даде прилична дреха в духовен смисъл: “Просвети дрехата на душата ми, Светодавче, и ме спаси”. Следователно всичко, което се изисква от грешника, е желанието му да се сдобие с дрехите, които със сигурност ще му бъдат дадени, и то безплатно. Човекът, който не е бил в сватбените си дрехи, очевидно не е пожелал да се възползва от това царско благоволение и, без да се срамува нито от царя, нито от гостите, се е появил на пира в дрипите си. Стихове 11-14 имат пряка връзка с пророчеството от Соф. 1:7-8. Робът, който се появил на пира не в сватбената си дреха, не е Юда, а изобщо плътският човек от Стария Завет (вж. Рим. 13:14; Гал. 3:27; Еф. 4:24; Кол. 3:12). Йероним тълкува израза “а той мълчеше” по следния начин: “В онова време няма да има място за покаяние и способност за оправдание, когато всички Ангели и самият свят ще свидетелстват за греховете”.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
И тъй, каква е сватбената дреха? Ето каква: „Целта на поръчението, казва апостолът, е любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тим. 1:5). Това е сватбената дреха.
Но не всяка любов – защото често изглежда, че се обичат и онези, които вършат дела с нечиста съвест. И такива, които заедно извършват грабежи, или обичат заедно да се занимават с магьосничество, или посещават заедно представления, и викат заедно на състезания с колесници или на боеве с диви зверове – всички те често се обичат помежду си, но не с онази любов, която е от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра.
А ето коя любов е сватбената дреха: “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що дрънчи” (1 Кор. 13:1). Влязоха онези, които говорят на езици, и ги питат: „Как влязохте без сватбена дреха?“ Апостолът казва: “И ако имам пророчество, и знам всички тайни, и притежавам всяко познание и всяка вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм” (1 Кор. 13:2).
Така всички тези човешки чудеса могат да бъдат като дреха – но не сватбена дреха. Ако имам всичко това, казва апостолът, но нямам Христос, то аз съм нищо.
Значи ли това, че пророчеството е нищо? Или че познанието на тайнствата е нищо? Не – всичко това не е нищо. Нищо съм аз: ако всичко това имам, а любов нямам – аз съм нищо.