От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 22

“Те Му отговарят: можем”. 

Те направиха това не толкова от дързост, колкото поради незнание за предстоящите изпитания. За този, който не знае, дори войната може да изглежда желана; за неопитния, дори изпитанието на смъртта може да изглежда леко.

Ако дори Господ, вървейки към изпитанието на Своето страдание, каза: „Отче Мой! Да Ме отмине тази чаша“ (Мат. 26:39), то колко по-вероятно е учениците да не биха казали „можем“, ако знаеха колко тежко е изпитанието на смъртта?

Голяма е тъгата, която носи страданието, но смъртта крие в себе си още по-голям страх.

PG 56:828.

Чашата и кръщението не са едно и също. Защото чашата е страданието, а кръщението – самата смърт. Освен това, както казват, кръщението много наподобява боядисана вълна: както вълната, която има естествен цвят, се потапя, за да придобие пурпурен или някакъв друг цвят, така и ние слизаме в смъртта като телесни същества и възкръсваме като духовни.

Апостолът казва: „Сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в унижение – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се душевно тяло – възкръсва духовно тяло“ (1 Кор. 15:42-44). Да, всяка смърт съдържа в себе си страдание, но не всяко страдание води до смърт. Имало е много хора, които са пострадали, но не са били убити – такива са изповедниците. Те наистина са изпили Господнята чаша, но не са били кръстени с Неговото кръщение.

PG 56:828.

Спасителят посочва, че учениците не знаят и не разбират в какво се състои Неговата истинска слава, истинското Му господство и царство. Това са славата, господството и царството на Раба на Йехова, който принася Себе Си в жертва за изкуплението на човечеството.

Това е добре изразено от свети Йоан Златоуст, който перифразира думите на Спасителя: “Вие Ми напомняте за почести и венци, а Аз ви говоря за подвизите и трудовете, които ви предстоят”. По същество думите на майката на Заведеевите синове и на самите тях съдържат молба за допускане до страданията, които предстоели на Христос и за които Той вече им бил говорил.

Затова истинският смисъл на молбата е страшен, но учениците не подозирали за това. Спасителят, в пълно съзвучие с току-що преподаденото послание или, по-добре, учение (стихове 18-19), разкрива истинското му значение. Той указва на чашата, която Му предстояло да изпие (Мат. 26:39) и която псалмопевецът (Пс. 114:3) нарича смъртни болки, адски мъки, утеснение и скръб (на тези текстове се позовава Йероним в тълкуването си на стих 22).

Спасителят не казва, че искането на учениците се основава на погрешната им представа за природата на Неговото духовно Царство, нито пък предсказва, че ще бъде разпънат на кръст между двама разбойници. Той казва само, че страданието, саможертвата и смъртта не са и не могат да бъдат път към светско господство. Той говори само за чаша, без обаче да добавя, че тя ще бъде чашата на страданието. Много интересно е, че думата “чаша” се използва в старозаветните Писания в два смисъла: за обозначаване както на щастие (Пс. 15:5, 22:5), така и на бедствие (Пс. 10:6; Исая 51:22; Йеремия 49:12). Но е съмнително дали учениците са разбрали думите на Христос в първия смисъл. Най-вероятното предположение е, че тяхното разбиране е било, така да се каже, по средата (срв. Лук.18:34). Те не са осъзнавали пълното значение на думата “чаша” и всичко, което се подразбирало с този образ, но от друга страна, не са си представяли нещата само като страдание и нищо повече. Те можели да си представят това по следния начин: за да получат външна, светска власт, първо трябвало да изпият чашата на страданието, която трябвало да изпие самият Христос. Но ако Самият Христос е трябвало да я изпие, защо те да не участват? Това не бивало и нямало да надхвърли техните сили. И така, в отговор на Христовия въпрос учениците смело отговарят: можем. “В разгара на нетърпението те веднага се съгласили, без да знаят какво са казали, но надявайки се да чуят одобрение на молбата си” (св. Йоан Златоуст).