От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 12

Какво означава тази притча? Казаното в началото ѝ не съответства на онова, което се казва в края, а дори разкрива нещо напълно противоположно.

В нея Господ показва, че всички хора получават равна награда, но не казва, че едни ще бъдат изгонени, а други – приети. Обаче преди и след тази притча Той казва обратното: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи” (Мат. 19:30; Мат. 20:16), тоест последните ще се издигнат дори над първите, а първите вече няма да бъдат първи, а ще станат последни.

Че това е истинският смисъл на тези думи, се вижда от следващото изречение: “Много са званите, а малко – избраните”, с което Господ укорява първите и същевременно утешава и ободрява последните.

Но притчата не казва това, а само че последните ще бъдат равни на онези, които вече са изпитани и са се трудили много. “Приравни ги с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя.”

Беседи върху Евангелието от Матей

Да се сравнят първите с последните и обратно, да се обясни и докаже, че това се случва и е възможно да бъде така, макар и не винаги, както и че равното заплащане зависи просто от добротата и благостта на Върховния Домовладика – това е основната и съществена идея на притчата. И трябва да се признае, че именно тази мисъл е напълно обяснена и доказана от Христос. При тълкуването на притчата, както и при много от другите изказвания на Христос, трябва да избягваме абстракциите, доколкото е възможно. Разбирана по-конкретно, тази притча означава, че първите не бива да се гордеят с първенството си и да се превъзнасят над другите, защото в човешкия живот може да има случаи, които ясно показват, че първите изцяло са сравними с последните, а на последните дори се отдава предимство.

Това би трябвало да е поучително за апостолите, които си задавали въпроса: “Какво ще стане с нас?” (Мат. 19:27). Христос сякаш им казва: „Вие питате кой е по-голям и какво ще стане с вас. На вас, които Ме последвахте, ще бъде дадено много (Мат. 19:20), но не приемайте това в пълния и безусловен смисъл, не мислете, че така трябва да бъде винаги, че непременно трябва да е така. Възможно е (не че трябва да бъде, не че непременно става) да се случи така, както е в притчата за работниците на лозето“. Слушайки Христос, учениците трябвало да си направят напълно ясен и разбираем извод. Тук не се дава заповед непременно да се сравняват с последните, не се предлага съвет, а се обяснява принципът, ръководейки се от който работниците на Христовото лозе вършат работата си.