Но най-важното в тази притча е следното: Тези първи, които толкова се прославиха и угодиха на Бога, и които прекараха целия ден с особена ревност в труд, не са ли заразени от най-силната страст – злобата, завистта и недоброжелателството? Когато видяха, че и онези, които дойдоха след тях, получиха същата награда, те казаха: “Тези последните работиха само един час, а ти ги приравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя.” Така те, без да са претърпели никаква загуба, и без да им бъде отнета...
Но най-важното в тази притча е следното: Тези първи, които толкова се прославиха и угодиха на Бога, и които прекараха целия ден с особена ревност в труд, не са ли заразени от най-силната страст – злобата, завистта и недоброжелателството?
Когато видяха, че и онези, които дойдоха след тях, получиха същата награда, те казаха: “Тези последните работиха само един час, а ти ги приравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя.”
Така те, без да са претърпели никаква загуба, и без да им бъде отнета наградата, все пак се огорчиха и възмутиха, че и другите се ползват от същите блага. А това беше плод на завист и недоброжелателност.
Но най-важното е, че самият стопанин, защитавайки последните и оправдавайки Своята постъпка, укорява онзи, който му говори, като го обвинява в злоба и крайна завист, и казва:
“Не за динарий ли се договори с мен? Вземи своето и си иди. Аз искам да дам на този последен същото, което и на теб. Нима не съм властен да сторя със своето, каквото пожелая? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?” (Мат. 20:13-15).
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Но най-важното в тази притча е следното: Тези първи, които толкова се прославиха и угодиха на Бога, и които прекараха целия ден с особена ревност в труд, не са ли заразени от най-силната страст – злобата, завистта и недоброжелателството?
Когато видяха, че и онези, които дойдоха след тях, получиха същата награда, те казаха: “Тези последните работиха само един час, а ти ги приравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя.”
Така те, без да са претърпели никаква загуба, и без да им бъде отнета наградата, все пак се огорчиха и възмутиха, че и другите се ползват от същите блага. А това беше плод на завист и недоброжелателност.
Но най-важното е, че самият стопанин, защитавайки последните и оправдавайки Своята постъпка, укорява онзи, който му говори, като го обвинява в злоба и крайна завист, и казва:
“Не за динарий ли се договори с мен? Вземи своето и си иди. Аз искам да дам на този последен същото, което и на теб. Нима не съм властен да сторя със своето, каквото пожелая? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?” (Мат. 20:13-15).