От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 16

Буди страх онова, което следва. “Защото мнозина са звани, но малцина – избрани”; мнозина идват към вярата, но само част от тях влизат в Царството Небесно.

Вижте, днес колко много хора са се събрали за празника, изпълнили сме стените на храма. Но кой може да знае колко от нас ще бъдат причислени към стадото на Божиите избраници?

Тук всеки глас възклицава „Христос!“, но дали животът на всеки възкликва същото?

Мнозина следват Христос с думи, но се отдалечават от Него с делата си. Затова и казва апостол Павел: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат“ (Тит 1:16), а апостол Яков допълва: „Вяра без дела е мъртва“ (Яков 2:20).

По зова на Господа броят на вярващите нараства толкова, че не може да бъде преброен, защото към вярата идват и такива, които не са сред избраните. В този живот те се смесват с вярващите чрез изповядването на вярата, но в бъдещия няма да бъдат причислени към редиците на истинските вярващи заради своя порочен начин на живот.

Стадото на светата ни Църква включва и „агнета“, и „козли“. Но, както свидетелства Евангелието, когато дойде Съдията, Той ще отдели доброто от злото, така както пастирят разделя овцете от козлите.

Затова хората, които тук се отдават на плътски удоволствия, няма да бъдат причислени към стадото на „овцете“ там.

Там Съдията ще отдели от смирените онези, които тук се въздигат в гордостта си, като с рог. Всички, които в този живот са причастни към небесната вяра, но във всичките си желания търсят земното, не могат да влязат в Царството Небесно.

Четиридесет беседи върху Евангелията

Тук се повтарят думите от Матей 19:30 (ст. 16) и това ясно показва, че именно в това се състои целта, основната идея и поуката на притчата. Смисълът на израза не е, че винаги последният ще бъде пръв и обратното, а че това може да бъде така при определени, почти изключителни обстоятелства.

За това свидетелства използваният в началото на стиха οὕτως (“тъй”), който тук може да означава: “ето, в такива или подобни случаи (но не винаги)”. За обяснението на стих 16 някои екзегети намират паралел в глава 8 от Второто послание на апостол Йоан и смятат, че той “дава ключа” към обяснението на притчата, с което можем да се съгласим. Йероним и други древни тълкуватели поставят стиха и цялата притча във връзка с притчата за блудния син, където по-големият син мрази по-малкия, не иска да приеме покаялия се брат и обвинява баща си в несправедливост.

Последните думи на стих 16: “защото мнозина са звани, но малцина избрани” трябва да бъдат признати за късна добавка както по на основа на най-добрите и най-авторитетни ръкописи, така и по вътрешни съображения. Тези думи вероятно са заимствани и пренесени тук от Матей 22:14 и затъмняват смисъла на цялата притча.