От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 20

Впрочем, всичко това не им въздействаше така, че да ги направи мъжествени, въпреки че често чуваха за Неговото възкресение. Освен Неговата смърт, особено ги плашеше и това, че над Него ще се надсмиват, ще Го бият и ще Му причиняват подобни страдания. Като си представяха Неговите чудеса, изцеленията на бесноватите, възкресяването на мъртвите и всички други Негови чудеса, а после чуваха такива предсказания, те се удивляваха и се чудеха: нима Този, Който е извършил всичко това, трябва да бъде подложен на такива мъчения?

Затова и изпитваха недоумение – ту вярваха, ту не вярваха на думите Му и не можеха да ги разберат. Тъмнината на разума им беше толкова голяма, че синовете на Зеведей пристъпиха към Него точно в същото време и заговориха с Него за това, кой ще застане по-напред. „Дай ни – казаха те – да седнем при Теб, единият отдясно, а другият отляво, в славата Ти“ (Марк 10:35, Марк 10:37).

Проповеди върху Евангелието от Матей

(вж. Марк 10:35).

В Евангелието на Марк учениците, назовани поименно – Яков и Йоан, Заведеевите синове, отправят молба към Христос. Съвсем ясно е, че в едно историческо повествование е било възможно да се говори за майката заедно със синовете ѝ или само за синовете, без да се споменава майката заради краткостта. За да разберем причините за молбата, трябва да обърнем внимание преди всичко на добавката в Лука 18:34 (която не се среща в другите синоптици), където се съобщава, че учениците не разбрали думите на Христос за Неговите предстоящи страдания. Но са обърнали внимание на думата “ще възкръсне” и са я разбрали донякъде, макар и в превратен смисъл.

Въпросът за това как се е наричала майката на Яков и Йоан е доста труден. На онези места от Евангелието, където се споменава майката на Заведеевите синове (Мат. 20:20, 27:56), тя никъде не се нарича Саломия, а там, където се споменава Саломия (Марк. 15:40, 16:1), тя никъде не се нарича майка на Заведеевите синове.

Едва след като сравняват свидетелствата от Мат.27:55-56 и Марк.15:40-41, се стига до заключението, че Саломия е била майката на Заведеевите синове. Това се вижда от следното. При кръста е имало жени, които отдалеч са гледали  разпятието: Мат. 27:56: “Между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Заведеевите синове”; Марк 15:40: „Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,“

Оттук виждаме, че “майката на Заведеевите синове” е спомената в Матей на мястото, където Марк говори за Саломия. Освен това евангелист Йоан казва (Йоан 19:25), че „при кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина“. Това място може да се прочете по два начина, а именно:

1. Неговата (на Христос) майка,
2. и сестрата на майка Му, Мария Клеопова,
3. и Мария Магдалена;

или:

1. Майка Му,
2. и сестрата на майка Му,
3. Мария Клеопа,
4. и Мария Магдалена.

Следователно според първото четене при Кръста е имало само три жени, а според второто – четири. Първото четене се опровергава на основанието, че ако Мария Клеопова е била сестра на Божията майка, двете сестри биха се наричали с едно и също име, което е твърде малко вероятно. Евангелието на Йоан посочва сякаш две групи жени, като имената на първата и втората, а след това на третата и четвъртата са обединени със съюза “и”:

Група 1: Майка Му и сестрата на майка Му,

Група 2: Мария Клеопова и Мария Магдалена.

По такъв начин и тук е възможно под “сестрата на Неговата майка” да видим Саломия или майката на Заведеевите синове. Подобно отъждествяване, по различни причини, разбира се, не може да се счита за напълно сигурно. Но не може да му се отрече известна вероятност. Ако, от една страна, Саломия е била майка на Заведеевите синове, а от друга, тя е била сестра на Мария, майката на Иисус, то следва, че Яков и Йоан Заведеев са били братовчеди на Христос. Саломия е сред жените, които придружават Иисус Христос, които Го следват в Галилея и Му служат (Мат. 27:56; Марк. 15:41).

По всяка вероятност идеята да се обърнат с молба към Иисус Христос е възникнала у самите апостоли и те са помолили майка си да предаде молбата на Иисус Христос.

При Марк молбата на учениците е изразена във форма, която е била подходяща само при обръщение към цар, а в някои случаи дори е била изричана и отправяна от самите царе (срв. Мат. 14:7; Марк 6:23). Въз основа на свидетелството на Матей можем да заключим, че Саломия, при цялата си почит към Иисус Христос, не е имала достатъчно знание за естеството и целта на Неговото служение. Тя се приближила до Иисус Христос заедно със синовете си, поклонила Му се и Го помолила за нещо (τι). Без съмнение, тя нещо е говорела, но думите ѝ били толкова неясни и неопределени, че Спасителят трябвало да я попита какво точно иска.