От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 30

Матей говори за двама слепци, които Спасителят изцелил, след като напуснал Йерихон; Марк – за един, наричайки го по име (Вартимей); Лука – също за един, когото Спасителят изцелил преди влизането Си в Йерихон. Ако приемем, че всички евангелисти разказват за едно и също нещо, то тук се получават очевидни и съвсем непримирими противоречия. Още в древни времена това е дало силно оръжие на враговете на християнството и Евангелията, които са смятали това място за неопровержимо доказателство за недостоверността на евангелските разкази. Затова опити за съгласуване на разказите от страна на християнските писатели се срещат още в древността. Ориген, Евтимий Зигавин и други са приели, че тук се говори за три изцеления на слепи, като за едно изцеление говори Лука, за друго – Марк, а за трето – Матей. Августин е поддържал тезата, че изцеленията са само две, от които за едното говорят Матей и Марк, а за другото – Лука.

Теофилакт и други обаче смятат и трите изцеления за едно. Някои от новите екзегети обясняват разногласието с факта, че има само две изцеления и само двама слепци, за които Марк и Лука разказват поотделно, като едното от тях се е случило преди влизането в Йерихон, а другото – след излизането от него. Матей, от друга страна, обединява двете изцеления в един разказ. Други твърдят, че разминаването на евангелистите зависи от факта, че е имало различни източници, от които всеки евангелист е заимствал своя разказ.

Трябва да се признае, че разказите на евангелистите не ни позволяват да признаем нито наличието на трима души и техните изцеления, нито да ги обединим в едно. Тук просто има двусмислие в разказа, нещо неизказано, и то ни пречи да си представим и разберем как са се развивали нещата в действителност. Най-сигурният начин за решаване на този въпрос може да изглежда по следния начин.

Когато четем разказите за изцелението на слепите, не бива да си представяме, че щом някой от тях е извиквал, призовавайки Христос на помощ, той веднага е бил изцелен. Изключително краткият и сбит разказ обединява събития, които може да са се случили за по-дълъг или по-кратък период от време. За това свидетелства, наред с другото, и общото за всички синоптици свидетелство, че народът забранил на слепите да викат и ги принудил да мълчат (Мат. 20:31; Марк 10:48; Лука 18:39).

Освен това от разказа на Лука изобщо не можем да заключим, че изцелението на слепия е станало преди Иисус да влезе в Йерихон. Напротив, ако приемем, че то е станало след заминаването на Христос от Йерихон, тогава всички подробности от разказа на Лука ще ни станат по-ясни. Първо, слепецът седи край пътя и моли за милостиня. Когато разпознава, че покрай него минава тълпа, той пита каква е тя. Когато научава, че ” Иисус от Назарет идва”, той започва да вика за помощ. Вървящите пред него го принуждават да мълчи, но той крещи още по-силно. Никъде не се вижда, че Иисус Христос е стоял на едно място, докато се е случвало всичко това. Той спира едва когато излиза от Йерихон и заповядва да доведат слепия при Него. Ако е казал да го доведат, това означава, че слепецът не е бил на най-близко разстояние от Него. Трябва да добавим, че когато се преминава през даден град, той може да бъде прекосен за дълго или кратко време, в зависимост от големината му. Дори и най-големият град може да бъде прекосен за кратко време, като се мине например през предградията. От никъде не личи, че Йерихон тогава е бил голям град. Следователно имаме пълното право да отъждествим слепеца, за когото ни разказва Лука, или с Вартимей от евангелието от Марк, или с един от неназованите слепци, за когото ни разказва Матей. Следователно и тримата евангелисти са напълно съгласни с факта, че слепите са били изцелени при отпътуването на Иисус Христос от Йерихон.

След като приключихме с тази трудност, трябва, доколкото е възможно, да изясним друга.

Според Марк и Лука слепецът е бил един, а според Матей – двама. Пита се обаче, ако е бил изцелен само един слепец, защо Матей е трябвало да казва, че са били двама? Ако, както се твърди, той е имал пред себе си Евангелията на Марк и Лука, наистина ли е искал да подкопае доверието в тези евангелисти, като даде различен разказ, без да прави никакви уговорки относно недостоверността на техните сведения? Дали, като е добавил едно измислено от него чудо, е искал изкуствено да увеличи славата на Христос като лечител? Всичко това е крайно неправдоподобно и несъвместимо с нищо. Нека кажем, че би било абсурдно да разсъждаваме по този начин, дори и при най-враждебно отношение към Евангелията.

Нещо повече, дори ако Марк и Лука са знаели, че двама слепци са били изцелени, но са искали съзнателно (в случая не се забелязва специално намерение) да съобщят само за едното изцеление и за един изцелен човек, то и тогава никой добросъвестен критик, запознат с документите, и особено с древните, не би се осмелил да обвини евангелистите в измислица и изопачаване на историческите факти. Вярно е, че не можем да обясним защо Матей разказва за двама слепци, а Марк и Лука – само за един. Но в действителност е съвсем възможно двама слепци са били изцелени по време на движението на тълпата, и това изобщо не противоречи на каквато и да било историческа вероятност.