От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 32

“Какво искате да ви сторя?” За да не помисли някой, че Той дава съвсем друго, а не онова, което те желаят, Христос винаги предварително откриваше пред всички доброто разположение на онези, които молят за изцеление, и едва след това им го даряваше.

От една страна, за да възбуди у другите подобно усърдие, а от друга – за да покаже достойнството на тези, които получават дара.

Така Той постъпи с хананейката, така постъпи със стотника, така постъпи и със страдащата от кръвотечение жена. По-правилно би било дори да кажем, че тази чудна жена предварително засвидетелства вярата си, още преди Господ да ѝ отправи въпрос. И все пак Той не остави без внимание и нейната вяра, но като я изцели, разкри сърцето ѝ пред другите.

По този начин Той навсякъде първо разкриваше съвършенството на онези, които идваха при Него, и ги представяше дори по-велики, отколкото бяха в действителност.

Така направи и тук със слепците. А след като те изказаха своето желание, Той се смили над тях и ги докосна. Това милосърдие бе единствената причина за всички Негови изцеления, защото именно заради него Той и дойде в света. И все пак, макар Христос да бе самото въплъщение на милостта и благодатта, Той търсеше достойните.

Добре е да се отбележи, че тук Лука използва меки, изящни и точни гръцки изрази. Матей и Марк използват красивата, но по-скоро присъща на простонародния говор дума φωνεῖν (да издадеш звук и след това да извикаш, да призовеш). Според Матей Иисус Христос сам извикал (ἐφώνησεν) слепите, а според Марк  наредил да ги извикат (εἶπεν φωνήσατε). По-нататък Марк съобщава интересни и ярки подробности за разговора със слепия на хората, които го повикали, и за това как той, захвърляйки дрехите си, станал (скочил, подскочил – ἀναπηδήσας) и отишъл (не е казано “изтичал”) при Иисус Христос. Въпросът на Христос се отличава с естественост.