Не само в тази, но и в други притчи може да се види същото. Например, и добрият син изпадна в същата душевна болест, когато видя, че неговият блуден брат бе удостоен с голяма чест, дори по-голяма от неговата. Както на последните работници в лозето беше оказана по-голяма чест, защото първи получиха наградата си, така и на блудния син беше дадено предпочитание чрез изобилието от дарове, за което самият добър син свидетелства. Какво следва да кажем? Това, че в Царството Небесно...
Не само в тази, но и в други притчи може да се види същото. Например, и добрият син изпадна в същата душевна болест, когато видя, че неговият блуден брат бе удостоен с голяма чест, дори по-голяма от неговата.
Както на последните работници в лозето беше оказана по-голяма чест, защото първи получиха наградата си, така и на блудния син беше дадено предпочитание чрез изобилието от дарове, за което самият добър син свидетелства.
Какво следва да кажем? Това, че в Царството Небесно няма нито един човек, който би създал такива спорове и жалби – и не може да има, защото там няма място за завист или недоброжелателство.
Ако светците дори в този живот отдават душите си за грешниците, то когато ги видят там, наслаждаващи се на приготвените блага, те още повече ще се радват и ще считат това за свое собствено блаженство.
Защо тогава Господ представи словото Си в такъв образ?
Това е притча, а в притчите не трябва всичко да се тълкува буквално, а по-скоро да се разбере целта, за която са изречени, така че да я обърнем в своя полза и нищо повече да не изпитваме.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Не само в тази, но и в други притчи може да се види същото. Например, и добрият син изпадна в същата душевна болест, когато видя, че неговият блуден брат бе удостоен с голяма чест, дори по-голяма от неговата.
Както на последните работници в лозето беше оказана по-голяма чест, защото първи получиха наградата си, така и на блудния син беше дадено предпочитание чрез изобилието от дарове, за което самият добър син свидетелства.
Какво следва да кажем? Това, че в Царството Небесно няма нито един човек, който би създал такива спорове и жалби – и не може да има, защото там няма място за завист или недоброжелателство.
Ако светците дори в този живот отдават душите си за грешниците, то когато ги видят там, наслаждаващи се на приготвените блага, те още повече ще се радват и ще считат това за свое собствено блаженство.
Защо тогава Господ представи словото Си в такъв образ?
Това е притча, а в притчите не трябва всичко да се тълкува буквално, а по-скоро да се разбере целта, за която са изречени, така че да я обърнем в своя полза и нищо повече да не изпитваме.