Господ, като избягва тщеславието, говори така, сякаш става дума за друг стопанин, макар че Сам Той е разпоредникът и разпределителят на Небесното Царство. Денем Той нарича цялата човешка история, в течение на която в различни епохи след грехопадението на Адам Той призовава някои праведници към благочестив труд, като определя награда за техните усилия. И така: Призваните около първия час – това са праведниците от времето на Адам и Енох. Призваните около третия час – това са праведниците от времето на Ной и...
Господ, като избягва тщеславието, говори така, сякаш става дума за друг стопанин, макар че Сам Той е разпоредникът и разпределителят на Небесното Царство. Денем Той нарича цялата човешка история, в течение на която в различни епохи след грехопадението на Адам Той призовава някои праведници към благочестив труд, като определя награда за техните усилия. И така:
Призваните около първия час – това са праведниците от времето на Адам и Енох.
Призваните около третия час – това са праведниците от времето на Ной и Сим и техните потомци. Това е вторият период на човешката история и второто призвание, когато вече има нови установления.
Призваните около шестия час – това са праведниците от времената на Авраам, при когото бе установен законът за обрязването.
Призваните около деветия час – това са праведниците при Моисей и пророческата епоха.
Призваните около единадесетия час – това са праведниците от времето на Христовото пришествие. И само за тях е казано: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ (Мат. 20:6).
Защото тези, които не се уповават на Господа, които живеят безбожно в този свят и бездейни във всяко добро дело, са подобни на стоящите на пазара, които изобщо не се занимават с нищо, но напразно и безцелно прахосват живота си. Именно тях увещава Господ, като казва: „Защо стоите празни?“ А те Му отговарят: „Никой не ни е наел.“ (Мат. 20:7) Защото нито Моисей, нито някой от светците е проповядвал на езичниците, а само на Израил. Но Господ ги призовава и тях в Своето лозе.
И Той казва, че имало пет призовавания, за да покаже, че във всяко време е имало както благоразумни, така и неразумни хора – подобно на петте мъдри и петте неразумни девици. Едните се оказали добродетелни, а другите поради неразумието си пренебрегнали бъдещия век.
Краят на живота е представен като вечер, защото времето от Христовото пришествие до свършека на вековете е периодът след единадесетия час, както казва Йоан: “Последно време е” (1 Йоан 2:18). Тогава стопанинът на дома заповядва да се даде заплатата, започвайки от последните.
Под стопанина на дома трябва да разбираме Отец, Който се обръща към Сина не като към слуга, а като към Съработник, защото чрез Него Той управлява и извършва всичко, което пожелае.
В Евангелията на Матей, Марк и Лука е възприето еврейското времеизмерване. В ранните старозаветни писания няма следа от разделянето на деня и нощта на часове. Съществуват само основните деления на деня, характеризиращи се с примитивен характер – вечер, утро, пладне (срв. Пс. 54:18). Други обозначения на времето на деня са “горещина на деня” (Бит. 18:1), σταθερὸν ἧμαρ (Притчи 4:18 – “пълен ден”), “прохлада на деня” (Бит. 3:8). Периодите на нощта понякога са били разграничавани (освен с разделението на стражи) с изразите...
В Евангелията на Матей, Марк и Лука е възприето еврейското времеизмерване. В ранните старозаветни писания няма следа от разделянето на деня и нощта на часове. Съществуват само основните деления на деня, характеризиращи се с примитивен характер – вечер, утро, пладне (срв. Пс. 54:18). Други обозначения на времето на деня са “горещина на деня” (Бит. 18:1), σταθερὸν ἧμαρ (Притчи 4:18 – “пълен ден”), “прохлада на деня” (Бит. 3:8).
Периодите на нощта понякога са били разграничавани (освен с разделението на стражи) с изразите ὀψέ (вечер), μεσονύκτιον (полунощ), ἀλεκτροφωνία (пеене на петел) и πρωΐ (зора). Във Вавилонския Талмуд (Авода Зара,лист. 3, 6 и сл.) се среща разделение на деня на четири части от по три часа, което служи за разпределение на времето за молитва (в третия, шестия и деветия час на деня; това е посочено и в Мат.20:3). Разделянето на часове е заимствано от Вавилония както от евреите, така и от гърците (Херодот, История, II, 109).
Арамейската дума за час “шаа” се среща в Стария Завет само в пророк Даниил (Дан. 3:6 и сл.). В Новия Завет броенето по часове вече е обичайно. Дванайсетте часа на деня са били отчитани от изгрева до залеза на слънцето и затова 6-ият час съответства на пладне, а в 11-ия час денят свършвал (стих 6). Часовете са били с различна продължителност – от 59 до 70 минути, в зависимост от сезона на годината.
По този начин третият час е равен на нашия девети сутрешен час.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Господ, като избягва тщеславието, говори така, сякаш става дума за друг стопанин, макар че Сам Той е разпоредникът и разпределителят на Небесното Царство. Денем Той нарича цялата човешка история, в течение на която в различни епохи след грехопадението на Адам Той призовава някои праведници към благочестив труд, като определя награда за техните усилия. И така:
Призваните около първия час – това са праведниците от времето на Адам и Енох.
Призваните около третия час – това са праведниците от времето на Ной и Сим и техните потомци. Това е вторият период на човешката история и второто призвание, когато вече има нови установления.
Призваните около шестия час – това са праведниците от времената на Авраам, при когото бе установен законът за обрязването.
Призваните около деветия час – това са праведниците при Моисей и пророческата епоха.
Призваните около единадесетия час – това са праведниците от времето на Христовото пришествие. И само за тях е казано: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ (Мат. 20:6).
Защото тези, които не се уповават на Господа, които живеят безбожно в този свят и бездейни във всяко добро дело, са подобни на стоящите на пазара, които изобщо не се занимават с нищо, но напразно и безцелно прахосват живота си. Именно тях увещава Господ, като казва: „Защо стоите празни?“ А те Му отговарят: „Никой не ни е наел.“ (Мат. 20:7) Защото нито Моисей, нито някой от светците е проповядвал на езичниците, а само на Израил. Но Господ ги призовава и тях в Своето лозе.
И Той казва, че имало пет призовавания, за да покаже, че във всяко време е имало както благоразумни, така и неразумни хора – подобно на петте мъдри и петте неразумни девици. Едните се оказали добродетелни, а другите поради неразумието си пренебрегнали бъдещия век.
Краят на живота е представен като вечер, защото времето от Христовото пришествие до свършека на вековете е периодът след единадесетия час, както казва Йоан: “Последно време е” (1 Йоан 2:18). Тогава стопанинът на дома заповядва да се даде заплатата, започвайки от последните.
Под стопанина на дома трябва да разбираме Отец, Който се обръща към Сина не като към слуга, а като към Съработник, защото чрез Него Той управлява и извършва всичко, което пожелае.
Фрагменти