(срв. Марк 7:11-12). В Матей този текст е почти идентичен с този на Марк, но с пропускането на думата “корбан” и замяната на думите на Марк: “такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си” с други изрази в първата половина на 6 стих. Структурата на стиха в Матей не е толкова ясна, колкото в Марк. Думата “корбан” е буквален превод на често използвана еврейска формула за обет, подложена на много злоупотреби. Основите на...
В Матей този текст е почти идентичен с този на Марк, но с пропускането на думата “корбан” и замяната на думите на Марк: “такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си” с други изрази в първата половина на 6 стих. Структурата на стиха в Матей не е толкова ясна, колкото в Марк. Думата “корбан” е буквален превод на често използвана еврейска формула за обет, подложена на много злоупотреби.
Основите на обетната практика са дадени в Св. Писание на Стария Завет (вж. Бит. 28:20-22; Лев. 27:2-4, 27:9-12, 26-29; Числ. 6:2-3, 6:13-15, 21, 21:2-3, 30:2-17; Втор. 23:21-23; Съд. 11:30-31; 1 Цар. 1:11). Впоследствие обетите стават предмет на еврейската казуистика. Думата “корбан” била преиначена на “конам” “от благочестие”. Започнали да казват не само “даденото нещо е конам”, но и “конам са очите ми, ако спят”, “конам са ръцете си, ако работят” и дори просто “конам, че няма да спя” и т.н. (вж. Талмуд. Переферкович, III, 183). Дар на Бога на иврит се нарича “корбан” (както в Марк.7:11) и често се споменава в Лев.1-3, където агнета, кози, телета, принесени на Бога като всеизгаряния, примирителни жертви или жертви за грях, се наричат “корбан”, т.е. “жертва”. Газофилакията (съкровищницата) в храма, където се слагали приносите на народа, се нарича метонимично “корван” или “корвана” Мат. 27:6. Обетите можело и трябвало често да бъдат отменяни, като основната причина за това била, че се разкайвали за тях (“харата”), и в този случай законниците трябвало да ги отменят. Обичаят, порицан от Спасителя, е, че книжниците са позволявали на човек чрез тази формула да посвети имуществото си на храма и така да избегне задължението да помага на родителите си. По този начин законническата формула била по-свещена от божествената заповед, изложена в Писанието.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 7:11-12).
В Матей този текст е почти идентичен с този на Марк, но с пропускането на думата “корбан” и замяната на думите на Марк: “такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си” с други изрази в първата половина на 6 стих. Структурата на стиха в Матей не е толкова ясна, колкото в Марк. Думата “корбан” е буквален превод на често използвана еврейска формула за обет, подложена на много злоупотреби.
Основите на обетната практика са дадени в Св. Писание на Стария Завет (вж. Бит. 28:20-22; Лев. 27:2-4, 27:9-12, 26-29; Числ. 6:2-3, 6:13-15, 21, 21:2-3, 30:2-17; Втор. 23:21-23; Съд. 11:30-31; 1 Цар. 1:11). Впоследствие обетите стават предмет на еврейската казуистика. Думата “корбан” била преиначена на “конам” “от благочестие”. Започнали да казват не само “даденото нещо е конам”, но и “конам са очите ми, ако спят”, “конам са ръцете си, ако работят” и дори просто “конам, че няма да спя” и т.н. (вж. Талмуд. Переферкович, III, 183). Дар на Бога на иврит се нарича “корбан” (както в Марк.7:11) и често се споменава в Лев.1-3, където агнета, кози, телета, принесени на Бога като всеизгаряния, примирителни жертви или жертви за грях, се наричат “корбан”, т.е. “жертва”. Газофилакията (съкровищницата) в храма, където се слагали приносите на народа, се нарича метонимично “корван” или “корвана” Мат. 27:6. Обетите можело и трябвало често да бъдат отменяни, като основната причина за това била, че се разкайвали за тях (“харата”), и в този случай законниците трябвало да ги отменят. Обичаят, порицан от Спасителя, е, че книжниците са позволявали на човек чрез тази формула да посвети имуществото си на храма и така да избегне задължението да помага на родителите си. По този начин законническата формула била по-свещена от божествената заповед, изложена в Писанието.